Исторически речник
сънт сѧ [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
сънт сѧ | съндѫ, съндѹ | съндеш | съндетъ, съндеть, съндет | съндемъ, съндемь, съндем, съндемо | съндете |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
съндѫтъ, съндѹтъ, съндѫть, съндѹть, съндѫт, съндѹт | съндевѣ | съндета | съндете | сънд | сънд |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
съндѣмъ, съндѣмь, съндѣм | съндѣте | съндѣвѣ | съндѣта | съндъ, съндохъ, съндь, съндохь, съндох | сънде |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
сънде | съндомъ, съндохомъ, съндомь, съндохомь, съндохом, съндохмꙑ | съндете, съндосте | съндѫ, съндошѧ, съндошѫ, съндоша, съндоше, съндохѫ | съндовѣ, съндоховѣ | съндета, съндоста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
съндете, съндесте | съндѣахъ, съндѣхъ, съндѣахь, съндѣхь, съндѣах, съндѣх, съндѧхъ, съндѧхь, съндѧх | съндѣаше, съндѣше, съндѧше | съндѣаше, съндѣше, съндѧше | съндѣахомъ, съндѣхомъ, съндѣахомь, съндѣхомь, съндѣахом, съндѣхом, съндѧхомъ, съндѧхомь, съндѧхом | съндѣашете, съндѣшете, съндѣасте, съндѣсте, съндѧсте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
съндѣахѫ, съндѣхѫ, съндѣахѹ, съндѣхѹ, съндѧхѹ | съндѣаховѣ, съндѣховѣ, съндѧховѣ | съндѣашета, съндѣшете, съндѣаста, съндѣста, съндѧста | съндѣашете, съндѣшете, съндѣасте, съндѣсте, съндѧсте |
сънт сѧ
-съндѫ сѧ
-съндеш сѧ
св
1. За мнозина — съберем се заедно, на едно място, стечем се
ꙇ вѣсѧ са къ архереов. ꙇ съндѫ сѧ къ немѹ въс архере ꙇ старьц кънжънц
М
Мк 14.53
З
вьс бо съшедъше сꙙ попове же клрц. облаш же рънорꙁьц. гѹмен сътворшꙙ праꙁдьнкъ велкъ
С
219.19
ѹтрѹ же бꙑвъшѹ вьс сьндошꙙ сꙙ крьштен
С
236.7
Дойдем, пристигнем заедно.
ѣко се црі ꙁемн собьрашѩ сѩ. сънідѫ сѩ въкѹпѣ
СП
47.5
гі бже клюбꙿе. плодꙑ ѩже ес далъ намъ. ꙇхъже съндошѧ сѧ раб тво жѧтъ
СЕ
12b 25
ведом къ пакостьнкомъ сего ѱалма глаголаахѫ. вьс сьндошꙙ сꙙ вдѣтъ
С
73.17
2.
Прич. мин. деят. като същ.
съшьдъше сѧ
м
мн
οἱ συνελϑόντες
Тези, които са дошли на едно място; събралите се.
даждъ мръ народѹ. прм потꙑ съшъдъшмъ сꙙ. прм града молꙙштꙙ сꙙ тво прьст
С
512.28—29
3. Срещна се с някого в бой, вляза в сражение
л кꙑ цсръ дꙑ къ номѹ цсрю. сънт сѧ на брань. не сѣдъ л прѣжде. съвѣштаваатъ аште слънъ естъ. съ десѧтѭ тꙑсѫштъ сърѣст грѧдѫштааго. съ дъвѣма десѧтъма (тъ)тꙑсѫштама на нь
М
Лк 14.31
З
деш бо на рать сьндеш сꙙ. не въꙁможеш стат протвѫ врагомъ свомъ
С
195.10
нарее дьнь вь ньже сьндетъ сꙙ сь ратьнкꙑ. съшедъшꙋ же сꙙ мѹ не може стат протвѫ ратнкомъ
С
196.12
М
З
СП
СЕ
С
Гр
συνέρχομαι
ἔρχομαι
συνάπτω
συμβάλλω
съніт сѩ
сьнт сꙙ
Вж. при
сънт
Нвб