Исторически речник
съблаꙁнт сѧ [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
съблаꙁнт сѧ | съблажнѭ, съблаꙁнѭ, съблаꙁнѧ, съблаꙁню | съблаꙁнш | съблаꙁнтъ, съблаꙁнть, съблаꙁнт | съблаꙁнмъ, съблаꙁнмь, съблаꙁнм, съблаꙁнмо | съблаꙁнте |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
съблаꙁнѧтъ, съблаꙁнѧть, съблаꙁнѧт | съблаꙁнвѣ | съблаꙁнта | съблаꙁнте | съблаꙁн | съблаꙁн |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
съблаꙁнмъ, съблаꙁнмь, съблаꙁнм | съблаꙁнте | съблаꙁнвѣ | съблаꙁнта | съблаꙁнхъ, съблаꙁнхь, съблаꙁнх | съблаꙁн |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
съблаꙁн | съблаꙁнхомъ, съблаꙁнхомь, съблаꙁнхом, съблаꙁнхмꙑ | съблаꙁнсте | съблаꙁншѧ, съблаꙁншѫ, съблаꙁнша, съблаꙁнше, съблаꙁнхѫ | съблаꙁнховѣ | съблаꙁнста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
съблаꙁнсте | съблажнѣхъ, съблаꙁнѣахъ, съблажнѧахъ, съблажнѣхь, съблаꙁнѣахь, съблажнѧахь, съблажнѣх, съблаꙁнѣах, съблажнѧах | съблажнѣше, съблаꙁнѣаше, съблажнѧаше | съблажнѣше, съблаꙁнѣаше, съблажнѧаше | съблажнѣхомъ, съблаꙁнѣахомъ, съблажнѧахомъ, съблажнѣхомь, съблаꙁнѣахомь, съблажнѧахомь, съблажнѣхом, съблаꙁнѣахом, съблажнѧахом | съблажнѣшете, съблаꙁнѣашете, съблажнѣсте, съблаꙁнѣасте, съблажнѧасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
съблажнѣхѫ, съблаꙁнѣахѫ, съблажнѣхѹ, съблаꙁнѣахѹ, съблажнѧахѹ | съблажнѣховѣ, съблаꙁнѣаховѣ, съблажнѧаховѣ | съблажнѣшета, съблаꙁнѣашета, съблажнѣста, съблаꙁнѣаста, съблажнѧаста | съблажнѣшете, съблаꙁнѣашете, съблажнѣсте, съблаꙁнѣасте, съблажнѧасте |
съблаꙁнт сѧ
-съблажнѭ сѧ
-съблаꙁнш сѧ
св
1. Съблазня се, изпадна в грях, подведа се, съгреша
ꙇ тъгда съблаꙁнѧтъ сѧ. мь(но)ѕ. ꙇ дрѹгъ дрѹга прѣдастъ ꙇ вьꙁненавдтъ дрѹгъ дрѹга
М
Мт 24.10
ЗI
А
СК
ЗП
тъгда гла мъ с. вьс вꙑ съблаꙁнте сѧ о мьнѣ вь сьѭ ношть
М
Мт 26.31
З,
А, СК. Срв.Мк 14.27
М
З
отъвѣщавъ же петръ рее емѹ. аште вьс съблаꙁнѧтъ сѧ о тебѣ. аꙁъ нколже не съблажнѭ сѧ
М
Мт 26.33
З,
А, СК. Срв.Мк 14.29
М
З
съблажньше сѧ
м
мн
οἱ σκανδαλισϑέντες
Тези, които са се съблазнили; съгрешилите
моⷧ҇ наⷣ҇ съблажꙁньшꙇмь сѧ въ брашънѣ
СЕ
22b 4
Поддам се на съблазън, съблазня се.
ꙗко невъꙁмогъшемъ исцѣлити с͠на го. нъ х͠а хотѧ поносити. ѿꙗти отъ нихъ на лице того диного. да не въ недооумѣни въвьржеть и. не приносить невѣриꙗ. нъ всѣмъ иоудѣомъ. оудобь бꙑ. бꙑло вьсѣмь съблаꙁнити сѧ⁖
КПУчит.
89с
не ꙗмъ мѧсъ въ вѣкъ• да брата своего не съблажнѧю• се же глеть• рекъше творть бголюбвъ кротьколюбвꙑ• дрѹголюбвꙑ по всемѹ бес прѣтꙑканьѧ себѣ блюдꙑ• да мь нктоже съблажнь сѧ не ѹмьреть
ПА
153с
Вѣдѣ ѣко съвѣс благодѣтѭ давъшеѭ т сѧ съ вꙑше неꙁдреенаего моего съхода въплъщене отъ пророкъ проѣвлѣемо• вѣдѣ ѣко проꙁорьлвома ома въ ложеснахъ матерьнꙑхъ сꙑ не съблаꙁн сѧ о мьнѣ• нъ матерьнꙑ ѹстꙑ своѣ провѣщанѣ ꙁдрее
КОЙоан.
207
ꙗ҆кⷤо ꙁлонра́вны҆ декї ꙗ҆кⷤо глеть блжны҆ дѡнсї. къ е҆рмамонѹ пша ѡ галѣ цр но ҆ се̏ не ѹвѣдѣ декїевы ꙁл. н расмотр. мъ ѡнъ сѧ съблаꙁⸯн.
ХрГС
478а17-18
2. Разсърдя се, възнегодувам
тъгда прстѫпьше ѹенц его рѣшѧ емѹ. вѣс л ѣко фарсѣ слъшавъше слово съблаꙁншѧ сѧ
М
Мт 15.12
З
3. Сгреша, заблудя се, изпадна в противоречие
дѣвца отъвѣшта. не хотꙙ глагол҄ꙙ тꙑ съблаꙁн сꙙ. твоꙗ ѹста тебе оглаголашꙙ. сво ѹстьнѣ тебѣ бꙑста облен. тократь глагола. сꙑнъ вꙑшьнꙗго нареетъ сꙙ родꙙ сꙙ. а нꙑнꙗ глагол҄еш сꙑнъ даудовъ
С
237.28
цр͠ца рⷱе. то ты, то пръво како вѣща. помнана сѫтъ. юда рⷱе. съблаꙁнв сѧ ꙁрекохъ
Сб.Герм.
9б
4.
Прен. Отклоня се от правия път
мꙑ бо смъ повньн съблаꙁнвъше сꙙ на пѫт. тъ бо не отъпаде
С
32.29—33.1
М
З
А
СК
ЗП
СЕ
С
КПУчит.
ПА
Сб.Герм.
ХрГС
КОЙоан.
Гр
σκανδαλίζομαι
παραπίπτω [вар. πίπτω]
πλανάομαι
сьблаꙁнт сѧ
Вж. при
съблаꙁнт
Нвб