Исторически речник
събрат сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
събрат сѧсъбраѭ, събраѫ, събраѧ, събраюсъбраш, събраеш, събраашсъбратъ, събраетъ, събраатъ, събрать, събраеть, събраать, събрат, събрает, събраатсъбрамъ, събраемъ, събраамъ, събрамь, събраемь, събраамь, събрам, събраем, събраам, събрамо, събраемо, събраамосъбрате, събраете, събраате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
събраѭтъ, събраѫтъ, събраѧтъ, събраютъ, събраѭть, събраѫть, събраѧть, събрають, събраѭт, събраѫт, събраѧт, събраютсъбравѣ, събраевѣ, събраавѣсъбрата, събраета, събраатасъбрате, събраете, събраатесъбрасъбра
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
събрамъ, събрамь, събрамсъбратесъбравѣсъбратасъбрахъ, събрахь, събрахсъбра
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
събрасъбрахомъ, събрахомь, събрахом, събрахмꙑсъбрастесъбрашѧ, събрашѫ, събраша, събраше, събрахѫсъбраховѣсъбраста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
събрастесъбраахъ, събрахъ, събраахь, събрахь, събраах, събрахсъбрааше, събрашесъбрааше, събрашесъбраахомъ, събрахомъ, събраахомь, събрахомь, събраахом, събрахомсъбраашете, събрашете, събраасте, събрасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
събраахѫ, събрахѫ, събраахѹ, събрахѹсъбрааховѣ, събраховѣсъбраашета, събрашета, събрааста, събрастасъбраашете, събрашете, събраасте, събрасте
събрат сѧ -събраѭ сѧ -събраш сѧ несв 1. За мнозина — събираме се, струпваме се, идваме народомъ же събраѭштемъ сѧ. наѧтъ глт. родъ съ лѫкавънъ естъ М Лк 11.29 З аꙁъ вьсегда ѹахъ на съньмщхъ.  вь цркв ⷣжⷷе вьс юдеі събрахѫ с СК Йо 18.20 деже многꙑ тъмꙑ мѫжь  женъ. от саурѧ събраахѫ сꙙ С 26. 18—19 въ тъ ѹбо день сьбраѭштѹ сꙙ народѹ.  хотꙙште ꙁꙿ града ꙁлѣст С 26.22 с же гласъ до дьнесьнꙿѣаго вьпѭтъ събраѭште сꙙ. въ прѣславънъ тъ день памꙙт стааго конона С 35.5 повелѣно нꙑ стъ вьнѣ града сьбрат сꙙ С 200. 21—22 то же мꙿноꙃ събраѭтꙿ сѧ на то Р II 4.27 Отиваме при някого, когото слушаме и комуто вярваме. отъвсѫдѹ събраахѫ сꙙ к н҄емѹ. болѣꙁньн.  врѣдъ мѫшт С 556. 4 вьс же мѫжа жтю двꙙште сꙙ к н҄емѹ сьбраахѫ сꙙ С 514.14 Идваме, насочваме се към някого с враждебни намерения. ѣко слꙑшахъ рѫженъе много жівѫштхъ окръстъ его҇д҇а събіраахѫ сѩ кѹпьно на мѩ СП 30.14 2. Събирам се, срещам се с някого вѣдѣаше же юда же  прѣдааше мѣсто. ѣко мъножцеѭ събрааше сѧ с тѹ съ ѹенкꙑ свом М Йо 18.2 З А СК Изч М З А СК СП С Р Гр ἐπαϑροίζομαι συνέρχομαι συνάγομαι συντρέχω сьбрат сꙙ събірат сѩ Вж. при събрат Нвб