Исторически речник
слѹшат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
слѹшатслѹшаѭ, слѹшаѫ, слѹшаѧ, слѹшаюслѹшаш, слѹшаеш, слѹшаашслѹшатъ, слѹшаетъ, слѹшаатъ, слѹшать, слѹшаеть, слѹшаать, слѹшат, слѹшает, слѹшаатслѹшамъ, слѹшаемъ, слѹшаамъ, слѹшамь, слѹшаемь, слѹшаамь, слѹшам, слѹшаем, слѹшаам, слѹшамо, слѹшаемо, слѹшаамослѹшате, слѹшаете, слѹшаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
слѹшаѭтъ, слѹшаѫтъ, слѹшаѧтъ, слѹшаютъ, слѹшаѭть, слѹшаѫть, слѹшаѧть, слѹшають, слѹшаѭт, слѹшаѫт, слѹшаѧт, слѹшаютслѹшавѣ, слѹшаевѣ, слѹшаавѣслѹшата, слѹшаета, слѹшаатаслѹшате, слѹшаете, слѹшаатеслѹшаслѹша
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
слѹшамъ, слѹшамь, слѹшамслѹшатеслѹшавѣслѹшатаслѹшахъ, слѹшахь, слѹшахслѹша
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
слѹшаслѹшахомъ, слѹшахомь, слѹшахом, слѹшахмꙑслѹшастеслѹшашѧ, слѹшашѫ, слѹшаша, слѹшаше, слѹшахѫслѹшаховѣслѹшаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
слѹшастеслѹшаахъ, слѹшахъ, слѹшаахь, слѹшахь, слѹшаах, слѹшахслѹшааше, слѹшашеслѹшааше, слѹшашеслѹшаахомъ, слѹшахомъ, слѹшаахомь, слѹшахомь, слѹшаахом, слѹшахомслѹшаашете, слѹшашете, слѹшаасте, слѹшасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
слѹшаахѫ, слѹшахѫ, слѹшаахѹ, слѹшахѹслѹшааховѣ, слѹшаховѣслѹшаашета, слѹшашета, слѹшааста, слѹшастаслѹшаашете, слѹшашете, слѹшаасте, слѹшасте
слѹшат -слѹшаѭ -слѹшаш несв 1. Слушам, възприемам със слуха си, чувам овъцѧ моѩ гласа моего слѹшаѭтъ.  аꙁъ ꙁнаѭ ѩ  по мьнѣ грѧдѫтъ М Йо 10.27 З А а въходѧ дверм пастърь естъ овцам. семѹ дверьнкъ отвръꙁаетъ.  овцѧ гласъ его слѹшаѭтъ.  своѩ овцѧ глашаетъ по мен.  ꙁгонітъ ѩ А Йо 10.3 2. Изслушвам, слушам мъноѕ же слꙑшавъше отъ ѹенкъ его рѣшѧ. жестоко естъ слово се кто можетъ его слѹшат М Йо 6.60 З А самъ ѹбо ддъ. наріцаетꙑ га. отъ кѫдѹ снъ емѹ естъ.  многъ народъ. слѹшааше его въ сласть А Мк 12.37  се ѹдьно аште слѹшате вьꙁлюбьн. ста дрѣво кръстъное. на н҄емъже пропꙙ шꙙ (!) стнънꙑ вноградъ С 353.14—15 нъ слѹша раꙁѹмьно сце глагол҄ꙙ. облмъ бесѣдѹш. а не правдоѭ С 365.5 тѣхъ бо не внꙿнꙑ сътворш слѹшаѧ пѣсн С 403.20 3. Прен. Слушам; подчинявам се ꙇ глсъ бꙑстъ ꙁ облака глѧ. сь естъ снъ мо въꙁлюбленꙑ. того слѹшате М Лк 9.35 слѹшаѩ васъ мене слѹшаатъ М Лк 10.16 З А СК ꙇ слѹшаѩ мене. слѹшаетъ посълавъшааго мѧ З Лк 10.16 А СК ѡ ꙁдралю беꙁ ѹма .  л того не слѹша. невньна  ненеправьдьна не ѹб С 387.7  сь бо гда каꙁааше  ѹтел҄ь не слѹшаше С 415.3—4 Изпълнявам, удовлетворявам [молба]. благодарѫ т ꙗко слꙑшаш мене. аꙁъ же рее вѣдѣ ꙗко прсно мене слꙋшаш С 309.13—14 4. Прич. сег. деят. като същ. a) слѹшаѭще м мн a) οἱ ἀκούοντες Слушатели то сѣ ѹбо лма податъ богъ. глагол҄ѫштмъ даръ. не властѭ глагол҄ѫштхъ. нъ потрѣбованꙗ дѣл҄ьма слѹшаѭштїхъ С 312.25—26 покѹшѫ сꙙ же вь мнѣ болѣꙁньно. цѣлтел҄ьнѫѭ хъ свꙙтостѭ. прѣдъложт дѹшеѹспѣшьнаꙗ. слѹшаѭштмъ тѣхъ не лъжьнѫ поставт памꙙть. нъ на хвалѫ  славѫ самѣхъ стꙑхъ оцъ С 534.19 b) слѹшаѩ ὁ ἀκούων Този, който слуша; този, който се подчинява слѹшаѩ васъ мене слѹшаатъ М Лк 10.16 З А СК амнь амнь глѭ вамъ. ѣко слѹшаѩ словесе моего.  вѣрѫ емлѧ посълавъшюмѹ мѧ. ꙇматъ жвота вѣънааго. ꙇ на сѫдъ не прдетъ. нъ прѣдетъ отъ съмрът въ жвотъ М Йо 5.24 З А ꙇ слѹшаѩ мене. слѹшаетъ посълавъшааго мѧ З Лк 10.16 А СК реⷱ҇ гь свом. ѹкⷱм. слѹшаѩ. ⷲ҇ б҃ ꙇ҃ декⷠ҇ѧ А 146b 20 Изч М З А СК С Гр ἀκούω [вар. προσέχω] слꙋшат Вж. при слꙑшат Нвб