Исторически речник
слѹшат [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
слѹшат | слѹшаѭ, слѹшаѫ, слѹшаѧ, слѹшаю | слѹшаш, слѹшаеш, слѹшааш | слѹшатъ, слѹшаетъ, слѹшаатъ, слѹшать, слѹшаеть, слѹшаать, слѹшат, слѹшает, слѹшаат | слѹшамъ, слѹшаемъ, слѹшаамъ, слѹшамь, слѹшаемь, слѹшаамь, слѹшам, слѹшаем, слѹшаам, слѹшамо, слѹшаемо, слѹшаамо | слѹшате, слѹшаете, слѹшаате |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
слѹшаѭтъ, слѹшаѫтъ, слѹшаѧтъ, слѹшаютъ, слѹшаѭть, слѹшаѫть, слѹшаѧть, слѹшають, слѹшаѭт, слѹшаѫт, слѹшаѧт, слѹшают | слѹшавѣ, слѹшаевѣ, слѹшаавѣ | слѹшата, слѹшаета, слѹшаата | слѹшате, слѹшаете, слѹшаате | слѹша | слѹша |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
слѹшамъ, слѹшамь, слѹшам | слѹшате | слѹшавѣ | слѹшата | слѹшахъ, слѹшахь, слѹшах | слѹша |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
слѹша | слѹшахомъ, слѹшахомь, слѹшахом, слѹшахмꙑ | слѹшасте | слѹшашѧ, слѹшашѫ, слѹшаша, слѹшаше, слѹшахѫ | слѹшаховѣ | слѹшаста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
слѹшасте | слѹшаахъ, слѹшахъ, слѹшаахь, слѹшахь, слѹшаах, слѹшах | слѹшааше, слѹшаше | слѹшааше, слѹшаше | слѹшаахомъ, слѹшахомъ, слѹшаахомь, слѹшахомь, слѹшаахом, слѹшахом | слѹшаашете, слѹшашете, слѹшаасте, слѹшасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
слѹшаахѫ, слѹшахѫ, слѹшаахѹ, слѹшахѹ | слѹшааховѣ, слѹшаховѣ | слѹшаашета, слѹшашета, слѹшааста, слѹшаста | слѹшаашете, слѹшашете, слѹшаасте, слѹшасте |
слѹшат
-слѹшаѭ
-слѹшаш
несв
1. Слушам, възприемам със слуха си, чувам
овъцѧ моѩ гласа моего слѹшаѭтъ. аꙁъ ꙁнаѭ ѩ по мьнѣ грѧдѫтъ
М
Йо 10.27
З
А
а въходѧ дверм пастърь естъ овцам. семѹ дверьнкъ отвръꙁаетъ. овцѧ гласъ его слѹшаѭтъ. своѩ овцѧ глашаетъ по мен. ꙁгонітъ ѩ
А
Йо 10.3
2. Изслушвам, слушам
мъноѕ же слꙑшавъше отъ ѹенкъ его рѣшѧ. жестоко естъ слово се кто можетъ его слѹшат
М
Йо 6.60
З
А
самъ ѹбо ддъ. наріцаетꙑ га. отъ кѫдѹ снъ емѹ естъ. многъ народъ. слѹшааше его въ сласть
А
Мк 12.37
се ѹдьно аште слѹшате вьꙁлюбьн. ста дрѣво кръстъное. на н҄емъже пропꙙ шꙙ (!) стнънꙑ вноградъ
С
353.14—15
нъ слѹша раꙁѹмьно сце глагол҄ꙙ. облмъ бесѣдѹш. а не правдоѭ
С
365.5
тѣхъ бо не внꙿнꙑ сътворш слѹшаѧ пѣсн
С
403.20
3.
Прен. Слушам; подчинявам се
ꙇ глсъ бꙑстъ ꙁ облака глѧ. сь естъ снъ мо въꙁлюбленꙑ. того слѹшате
М
Лк 9.35
слѹшаѩ васъ мене слѹшаатъ
М
Лк 10.16
З
А
СК
ꙇ слѹшаѩ мене. слѹшаетъ посълавъшааго мѧ
З
Лк 10.16
А
СК
ѡ ꙁдралю беꙁ ѹма . л того не слѹша. невньна ненеправьдьна не ѹб
С
387.7
сь бо гда каꙁааше ѹтел҄ь не слѹшаше
С
415.3—4
Изпълнявам, удовлетворявам [молба].
благодарѫ т ꙗко слꙑшаш мене. аꙁъ же рее вѣдѣ ꙗко прсно мене слꙋшаш
С
309.13—14
4.
Прич. сег. деят. като същ.
a)
слѹшаѭще
м
мн
a) οἱ ἀκούοντες
Слушатели
то сѣ ѹбо лма податъ богъ. глагол҄ѫштмъ даръ. не властѭ глагол҄ѫштхъ. нъ потрѣбованꙗ дѣл҄ьма слѹшаѭштїхъ
С
312.25—26
покѹшѫ сꙙ же вь мнѣ болѣꙁньно. цѣлтел҄ьнѫѭ хъ свꙙтостѭ. прѣдъложт дѹшеѹспѣшьнаꙗ. слѹшаѭштмъ тѣхъ не лъжьнѫ поставт памꙙть. нъ на хвалѫ славѫ самѣхъ стꙑхъ оцъ
С
534.19
b)
слѹшаѩ
ὁ ἀκούων
Този, който слуша; този, който се подчинява
слѹшаѩ васъ мене слѹшаатъ
М
Лк 10.16
З
А
СК
амнь амнь глѭ вамъ. ѣко слѹшаѩ словесе моего. вѣрѫ емлѧ посълавъшюмѹ мѧ. ꙇматъ жвота вѣънааго. ꙇ на сѫдъ не прдетъ. нъ прѣдетъ отъ съмрът въ жвотъ
М
Йо 5.24
З
А
ꙇ слѹшаѩ мене. слѹшаетъ посълавъшааго мѧ
З
Лк 10.16
А
СК
реⷱ҇ гь свом. ѹкⷱм. слѹшаѩ. ⷲ҇ б҃ ꙇ҃ декⷠ҇ѧ
А
146b 20
Изч
М
З
А
СК
С
Гр
ἀκούω [вар. προσέχω]
слꙋшат
Вж. при
слꙑшат
Нвб