Исторически речник
слꙑшат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
слꙑшатслꙑшѫ, слꙑшѹслꙑшшслꙑштъ, слꙑшть, слꙑштслꙑшмъ, слꙑшмь, слꙑшм, слꙑшмослꙑште
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
слꙑшѧтъ, слꙑшѧть, слꙑшѧтслꙑшвѣслꙑштаслꙑштеслꙑшслꙑш
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
слꙑшмъ, слꙑшмь, слꙑшмслꙑштеслꙑшвѣслꙑштаслꙑшахъ, слꙑшахь, слꙑшахслꙑша
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
слꙑшаслꙑшахомъ, слꙑшахомь, слꙑшахом, слꙑшахмꙑслꙑшастеслꙑшашѧ, слꙑшашѫ, слꙑшаша, слꙑшаше, слꙑшахѫслꙑшаховѣслꙑшаста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
слꙑшастеслꙑшаахъ, слꙑшахъ, слꙑшаахь, слꙑшахь, слꙑшаах, слꙑшахслꙑшааше, слꙑшашеслꙑшааше, слꙑшашеслꙑшаахомъ, слꙑшахомъ, слꙑшаахомь, слꙑшахомь, слꙑшаахом, слꙑшахомслꙑшаашете, слꙑшашете, слꙑшаасте, слꙑшасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
слꙑшаахѫ, слꙑшахѫ, слꙑшаахѹ, слꙑшахѹслꙑшааховѣ, слꙑшаховѣслꙑшаашета, слꙑшашета, слꙑшааста, слꙑшастаслꙑшаашете, слꙑшашете, слꙑшаасте, слꙑшасте
слꙑшат -слꙑшѫ -слꙑшш несв св 1. Чувам, възприемам със слуха си, слушам нещо слꙑшавъ же юноша слово отде скръбѧ. бѣ бо мѣѩ сътѧжанѣ мънога М Мт 19.22 ЗI, А, СК. Срв. Лк 18.23 М З А СК ꙇ се дъва слѣпъца сѣдѧшта пр пѫт. ꙇ слꙑшавъша ѣко съ ммо ходтъ. въꙁъпсте глаголѭшта. помло нꙑ г снѹ двдвъ М Мт 20.30 ЗI А СК ЗП ꙇ вьс слꙑшавъше двшѧ сѧ. о гланꙑхъ отъ пастꙑрь къ нмь М Лк 2.18 З А СК Б ꙇсъ же слꙑшавъ отъвѣшта емѹ глѧ. не бо сѧ тъкмо вѣрѹ  спсна бѫдетъ М Лк 8.50 З А СК народъ же стоѩ ꙇ слꙑшавъ. глаахѫ громъ бꙑстъ М Йо 12.29 З А СК Б (м)ос  аронъ въ ерехъ его. (..) прꙁ(ꙑ)вахѫ гѣ  тъ слꙑшаше ѧ Е 8а 7 Срв. СП98.6 (..)(м)же (наѹ)(...) слꙑшаст(е).  в(...)ѣ. с творте (...) бѫдетъ съ вам Е 14б 6 н сѫтъ рѣі ні словеса іхъже не (не) слꙑшѩтъ сѩ гласі іхъ СП 18.4 слꙑшіте людье моі въꙁглѫ вамъ. їлю съвѣдѣтелъствѹѭ тебѣ. ѣко бъ бъ твоі есмъ аꙁъ СП 49.7 слꙑш ѧдо ꙇ раꙁѹмѣ добрѣ СЕ 67а 2 прстѫп ꙇ слꙑш. ьто тебѣ глетъ пркомь гь СЕ 82а 16 Срв. СЕ83а 14 слꙑшіш лі пророка. ѡ несъмꙑсльні сръдьцемь жідовіне. како ꙇспръва глетъ протвленье ваше К 1а 16—17 ꙇ сльіші въ рѣі. сѹгѹбо роꙁьствѹ вешт. ꙇ вьсплешт юдеса К 14а 2 Срв. С451.16 помнте гоже слꙑшасте.  нꙑнꙗ бесѣдѹте мꙿже наѹен бꙑсте С 136.7 слꙑшавъ же комсъ гласъ ꙁвѣр. ѹбоꙗ сꙙ.  хотѣаше бѣжат С 229.28 то бо рее. благодарѫ т ое ꙗко слꙑша мене С 309.7 ѣкоже слъшмъ браⷮ҇ѣ блаженааго дда вь псал Р II 3.16 тол не пот(.)щахомꙿ сѧ. нъ стъ(..) кꙿнгъ слъшѧще смьѣхомꙿ сѧ Р V 4.13 (тьі же по ма)лѣ сповѣс. нъ не ѹ т врѣмене естъ схъ слꙑшат ХЛ IAа 3 Образно. ꙇеръданъ въꙁврат сѧ вьспѧть. слꙑшавъ гласъ съвѣдѣтельствѹѭщь. ꙇ глѭщь. сь естъ снъ мо вьꙁлюбленꙑ. о немьже благоꙇꙁволхъ. того послѹшате СЕ 3а 22—23 2. Притежавам [имам] способност да възприемам със слуха си ꙇмѣѩ ѹш слꙑшат да слꙑштъ М Мт 11.15 З, А, СК. Срв.Мт 13.9 М, З;Мт 13.43 М, З, А, У;Мк 4.9 М;Мк 4.23 М, З;Мк 7.16 М, З;Лк 8.8 М, З;Лк 12.21 М, А, СК;Лк 14.35 М, З;Лк 21.3 М, СК;Лк 21.4А ꙇ прѣꙁлха двлѣахѫ сѧ глѭште. добрѣ вьсе твортъ. (ꙇ) глѹхꙑѩ твортъ слꙑшат. ꙇ нѣмꙑѩ глат М Мк 7.37 З А СК Б ѹш їмѫтъ ї не слꙑшѩт. ноꙁдрі мѫтъ  не обонѣѭтъ СП 113.14 аꙁъ же ѣко глѹхъ не слꙑшахъ. ї ѣко нѣмъ не отвръꙁаѩ ѹстъ своіхъ СП 37.14 Срв. СЕ76b 9 ꙇ посъл слово твое съмѣреное. ꙇ отвръꙁ ѹш его. дажд емѹ слꙑшат. прѣстое евћле твое. ꙇ глꙑ ѩже ес съставлъ въ лцѣхъ СЕ 32а 10 3. Научавам, узнавам, разбирам с. отде отъ тѹдѣ въ корабл. въ пѹсто мѣсто еднъ. ꙇ слꙑшавъше народ. по немь дѫ пѣш отъ градъ М Мт 14.13 З жена една сѫшт въ тоен кръве лѣтъ дьвѣ на (де)сѧте ... слꙑшавъш о сѣ. пршедъш въ народѣ. съ ꙁад пркосно (!) сѧ рꙁѣ его. глаше бо. ѣко аште пркоснѫ сѧ понѣ(нѣ) рꙁѣ (е)его спсна бѫдѫ М Мк 5.27 З А СК У бѣ же аньдрѣа братръ смона петра. еднъ отъ обоѭ слꙑшавъшюю отъ оана. ꙇ по немь шьдъшюю М Йо 1.41 З А О да того рад. страшънꙑ тъ сѫдъ слꙑшѧще. хотѧще бꙑт. ꙇ мѫкꙑ тꙑ страшънꙑѩ. вѣрѹемъ псанью. ꙇ кръщаемъ сѧ въ стѫѭ троцѭ СЕ 67b 5 боꙗше бо сꙙ тѣхъ мѣстъ слꙑшавъ ꙗко дрьꙁ  котор сѫтъ вь н҄хъ С 46.16 слꙑшѫ бо ꙗко  кꙑѧ отъ васъ ждове прꙁꙑваѭтъ въ сьньмѣхъ С 135.26 нкомѹже сего нѣ слꙑшат. тъьѭ мьнѣ дномѹ повѣждъ С 241.1—2 се же аꙁъ отъ тоѧ самоѧ слꙑшахъ дꙗконсꙑ васлнꙑ С 299.29 4. Прич. сег. деят. като същ. слꙑшѧще м мн οἱ ἀκούσαντες, οἱ ἀκούοντες Тези, които слушат; слушатели а с сѫтъ сѣан въ трън. слꙑшѧште слово  пеал вѣка сего. ꙇ лесть богатьстве  о прохъ похот въходѧштѧ. подавлѣѭтъ слово. ꙇ бес плода бꙑваатъ М Мк 4.18 З с въспомна (...) (по)слѹшаѧ прѣдъ бмъ не словопрѣпрат сѧ в нтоже клюмо. на раꙁорене слꙑшѧⱋмъ Е 1б 16 не бо ꙁаповѣда сего. нъ ꙁвол҄енмъ слꙑшꙙштмъ повелѣ С 371.11—12 ѧꙁꙑкъ ... гда себѣ добрѣ ѹстротъ. тъгда съ всеѭ красотоѭ да сходтъ.  така словеса да ꙁностъ. да дастъ благодѣть слꙑшꙙштїмъ.  то да вѣштатъ же на ѹспѣхъ стъ слꙑшꙙштмъ С 497.22, 23—24 5. Прич. мин. деят. като същ. слꙑшавъше м мн οἱ ἀκούσαντες, οἱ ἀκηκοότες Тези, които са слушали; слушатели рѣшѧ же слꙑшавъше. то кто можетъ спснъ бꙑт М Лк 18.26 З А СК ьто мѧ въпрашаеш. въпрос слꙑшавъшѧѩ. ьто глахъ ꙇмъ. се с вѣдѧтъ еже рѣхъ аꙁъ З Йо 18.21 А СК 6. Прич. сег. деят. като прил. слꙑшѧ сѧ ὁ λεγόμενος Известен, носещ името, така наречен ꙗрѹ  того да бꙑхъ не вѣдѣлъ. ѹда слꙑшꙙ сꙙ скаротнъ. ꙿсо ѹбо дѣлма намъ градъ мѹ наретъ С 410.13 пршъдъше же на то мѣсто. деже нꙑнꙗ крьстьꙗн стлъпъ поставшꙙ. жвотворꙙшт кръстъ мѫштъ на себѣ. самъ тъ стꙑ еппъ отъдастъ дшѫ. тѣло же влѣкꙿше вьнѣ вратъ слꙑшꙙштхъ сꙙ. ера. ꙁвлѣкꙿше. повръгошꙙ псомъ на ꙗдь С 537.24 добрѣ слꙑшѧ εὐήκοος Който слуша внимателно сѣ ѹбо  мꙑ вьꙁлюбьн. ѹготованомъ срьдьцемь.  ѹшма добрѣ слꙑшꙙштема. слꙑшмъ то глагол҄етъ намъ господь господь (!). въ пророцѣхъ  вь еуаг҄елахъ. о свꙙтѣѣмь семь праꙁдьнцѣ С 318.25—26 слꙑшанъ сътворт ἀκουτίζω Възвестя, направя да се чуе блгсіте ѩꙁꙑц ба нашего. ї слꙑшанъ сътворте гласъ хвалꙑ его. положьшаего дшѫ моѭ вь жвотъ.  не давьшаго во съмѩтенье ногѹ моею СП 65.8 слꙑшат сѧ М З А СК Б ЗП О Н У Е СП СЕ К С Р ХЛ Гр ἀκούω εἰσακούω ἐπακούω μανϑάνω δηλόομαι συνίημι ἀκροάομαι τὴν φωνὴν φέρω χλευάζομαι ἀκροατής слшат слъшат слъшаті слꙑшаті слъшат сльішат Нвб слишам [се] остар ВА НГер слушам ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА