Исторически речник
раждат сѧ [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
раждат сѧ | раждаѭ, раждаѫ, раждаѧ, раждаю | раждаш, раждаеш, раждааш | раждатъ, раждаетъ, раждаатъ, раждать, раждаеть, раждаать, раждат, раждает, раждаат | раждамъ, раждаемъ, раждаамъ, раждамь, раждаемь, раждаамь, раждам, раждаем, раждаам, раждамо, раждаемо, раждаамо | раждате, раждаете, раждаате |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
раждаѭтъ, раждаѫтъ, раждаѧтъ, раждаютъ, раждаѭть, раждаѫть, раждаѧть, раждають, раждаѭт, раждаѫт, раждаѧт, раждают | раждавѣ, раждаевѣ, раждаавѣ | раждата, раждаета, раждаата | раждате, раждаете, раждаате | ражда | ражда |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
раждамъ, раждамь, раждам | раждате | раждавѣ | раждата | раждахъ, раждахь, раждах | ражда |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
ражда | раждахомъ, раждахомь, раждахом, раждахмꙑ | раждасте | раждашѧ, раждашѫ, раждаша, раждаше, раждахѫ | раждаховѣ | раждаста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
раждасте | раждаахъ, раждахъ, раждаахь, раждахь, раждаах, раждах | раждааше, раждаше | раждааше, раждаше | раждаахомъ, раждахомъ, раждаахомь, раждахомь, раждаахом, раждахом | раждаашете, раждашете, раждаасте, раждасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
раждаахѫ, раждахѫ, раждаахѹ, раждахѹ | раждааховѣ, раждаховѣ | раждаашета, раждашета, раждааста, раждаста | раждаашете, раждашете, раждаасте, раждасте |
раждат сѧ
-раждаѭ сѧ
-раждаш сѧ
несв
1. Раждам се, излизам от майчина утроба, появявам се на света
събьравъ вьсѧ архереѩ кьніжьнкꙑ людьскꙑѩ. въпрашааше ѩ кьде хс раждаетъ сѧ
А
Мт 2.4
СК
ꙇ по срѣдѣ анћлъ і ловѣкъ. въ ѣслехъ раждаѩ сѧ. ꙇ по срѣдѣ дъвоіхъ люд. камень ѫгъленъ лежѧ
К
13b 31
Срв.
С451.5—6
ноштѭ хс въ влеем раждатъ сꙙ. врътъпъ с камене. деже хс род сꙙ
С
451.21—22
Срв.
К14а 8
аурлꙗнъ рее. ѫроде непрѣподобьнꙑ. отъ крона ереѧ раждаѭтъ сꙙ матер божьскꙑѧ
С
8.11—12
Образно.
аште кто штетъ лцемѣръства тѹ обрꙙштетъ. аште льст тѹ сꙙ раждатъ
С
400.19
раꙁльна ѹнꙑньꙗ раждаѭтъ сꙙ ... праꙁдьньствхъ. пасꙑ [!] же тамо. ѹбогꙑ ѹбо въ дрꙙхльствѣ. богатъ же вь весел
С
492.20—21
раждамо сѧ
ср
τὸ τικτόμενον
Това, което ще се роди; отроче
не бѣ нкогоже. аште л бꙑ кто бꙑлъ. то раждамѹѹмѹ сꙙ ѹто бꙑ хотѣлъ отьцъ бꙑт
С
241.28
2. Произлизам, възниквам, създаден съм
сѣ бо еста два ꙁавѣта. еднъ бо ѿ гор снаскѧ. въ работѫ раждает сѧ. ежестъ [!] агаръ
Е
27б 13
раждатъ сꙙ отъ свꙙтааго дха. отъ непороьнꙑѧ прѣстꙑѧ дѣвꙑ
С
10.27
А
СК
Е
К
С
Гр
γεννάομαι
τίκτω [вар. τεκταίνομαι], τίκτομαι, γεννάω [вар. γίγνομαι]
Нвб
Вж. при
раждат