Исторически речник
послѣжде  
послѣжде нареч предл I. нареч След известно време, после, по–късно, сетне послѣжде прішедъ. ꙇ прьвѣе сѧ вѣньавъ К 11b 33 послѣжде же отъвѣштавъше рѣшꙙ мѹ С 266.23—24 послѣжде горьа ꙁль обрꙙштеш С 351.3 же послѣжде прдетъ да месть прїметъ бъ мъ С 31.2 тꙑ же с пожал мꙿже послѣжде въꙁъванъ с С 16.3 II. Като предл. С род. За означаване, че действието се извършва след друго действие: след бѣ же въ насъ седмь братрѩ. ꙇ пръвꙑ ожень сѧ ѹмьрѣтъ. ꙇ не мꙑ сѣмене. остав же женѫ своѭ братрѹ своемѹ. такожде  въторꙑ.  трет до седмааго. послѣжде же хъ вьсѣхъ ѹмрѣтъ  жена М Мт 22.27 Срв.Лк 20.32 М послѣжде же вьсѣхъ съꙁъда ловѣка по обраꙁѹ свомѹ С 8.25—26 М З Е К С Гр ὕστερον ἔσχατος ἐσχάτως τελευταῖον τελευταίως δεύτερος Вж. при послѣдь Нвб