Исторически речник
послѣдь  
послѣдь нареч предл I. нареч След известно време, след това, после, сетне, най–накрая, най–после послѣдь же посъла къ нмъ снъ сво М Мт 21.37 ЗI послѣдь же прдѫ  проѧѩ дѣвꙑ М Мт 25.11 З А СК послѣдь же прстѫпьша дъва лъжа съвѣдѣтелѣ М Мт 26.60 З А послѣдь вьꙁалка М Лк 4.2 З.Срв. Мт 4.2 З СК не хотѣаше на длъѕѣ врѣмен. послѣд же рее вь себѣ М Лк 18.4 послѣдь же по мьнѣ деш М Йо 13.36 З А  пості сѧ дьн к҃  нощ к҃ те. послѣді же въꙁьалка А Мт 4.2 пакꙑ посъла нꙑ рабꙑ множѣш прьвꙑхъ.  тѣмъ створш такожде. послѣд же посъла сна своего къ нмъ СК Мт 21.37 архереі ... скаахѫ лъжа съвѣдѣтелѣ на іса ...  не обрѣтѫ ... послѣд же прстѫпьша в҃ съвѣдѣтелѣ СК Мт 26.60 ꙗможе аꙁъ дѫ. не можете нꙑнꙗ по мнѣ т. послѣд же по мнѣ деш СК Йо 13.36 грѣхъ въкѹшенемь. ѣко сладокъ естъ. нъ послѣдь горъѣе ꙁлъ обрѣтаетъ сѧ СЕ 69b 6 II. Като предл. С род. За означаване, че действието се извършва по–късно от друго действие: след послѣдь же вьсѣхъ ѹмьрѣтъ  жена М Мк 12.22 послѣдь грѧдѫще м мн οἱ ἀκολουϑοῦντες Тези, които вървят след някого, следват някого ꙇ бѣ варѣѩ съ. ꙇ ѹжасаахѫ сѧ. ꙇ послѣдь грѧдѫште боѣхѫ сѧ М Мк 10.32 З М З А СК Б СЕ Гр ὕστερον ἔσχατον μετὰ ταῦτα послѣд послѣді Нвб послед, последи диал ВА НТ НГер ЕтМл ДА Срв после