Исторически речник
отъвѣщават  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
отъвѣщаватотъвѣщаваѭ, отъвѣщаваѫ, отъвѣщаваѧ, отъвѣщаваюотъвѣщаваш, отъвѣщаваеш, отъвѣщаваашотъвѣщаватъ, отъвѣщаваетъ, отъвѣщаваатъ, отъвѣщавать, отъвѣщаваеть, отъвѣщаваать, отъвѣщават, отъвѣщавает, отъвѣщаваатотъвѣщавамъ, отъвѣщаваемъ, отъвѣщаваамъ, отъвѣщавамь, отъвѣщаваемь, отъвѣщаваамь, отъвѣщавам, отъвѣщаваем, отъвѣщаваам, отъвѣщавамо, отъвѣщаваемо, отъвѣщаваамоотъвѣщавате, отъвѣщаваете, отъвѣщаваате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
отъвѣщаваѭтъ, отъвѣщаваѫтъ, отъвѣщаваѧтъ, отъвѣщаваютъ, отъвѣщаваѭть, отъвѣщаваѫть, отъвѣщаваѧть, отъвѣщавають, отъвѣщаваѭт, отъвѣщаваѫт, отъвѣщаваѧт, отъвѣщаваютотъвѣщававѣ, отъвѣщаваевѣ, отъвѣщаваавѣотъвѣщавата, отъвѣщаваета, отъвѣщаваатаотъвѣщавате, отъвѣщаваете, отъвѣщаваатеотъвѣщаваотъвѣщава
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
отъвѣщавамъ, отъвѣщавамь, отъвѣщавамотъвѣщаватеотъвѣщававѣотъвѣщаватаотъвѣщавахъ, отъвѣщавахь, отъвѣщавахотъвѣщава
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
отъвѣщаваотъвѣщавахомъ, отъвѣщавахомь, отъвѣщавахом, отъвѣщавахмꙑотъвѣщавастеотъвѣщавашѧ, отъвѣщавашѫ, отъвѣщаваша, отъвѣщаваше, отъвѣщавахѫотъвѣщаваховѣотъвѣщаваста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
отъвѣщавастеотъвѣщаваахъ, отъвѣщавахъ, отъвѣщаваахь, отъвѣщавахь, отъвѣщаваах, отъвѣщавахотъвѣщавааше, отъвѣщавашеотъвѣщавааше, отъвѣщавашеотъвѣщаваахомъ, отъвѣщавахомъ, отъвѣщаваахомь, отъвѣщавахомь, отъвѣщаваахом, отъвѣщавахомотъвѣщаваашете, отъвѣщавашете, отъвѣщаваасте, отъвѣщавасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
отъвѣщаваахѫ, отъвѣщавахѫ, отъвѣщаваахѹ, отъвѣщавахѹотъвѣщавааховѣ, отъвѣщаваховѣотъвѣщаваашета, отъвѣщавашета, отъвѣщавааста, отъвѣщавастаотъвѣщаваашете, отъвѣщавашете, отъвѣщаваасте, отъвѣщавасте
отъвѣщават -отъвѣщаваѭ -отъвѣщаваш несв 1. Отговарям, давам обяснение еднъ отъ прѣстоѩштхъ слѹгъ. ѹдар въ лантѫ ꙇса. рекъ тако л отъвѣштаваеш архереов М Йо 18.22 З А СК ꙇ въставъ архере рее емѹ. ньсоже л не отъвѣштаваеш. ъто с на тѧ съвѣдѣтельствѹѭтъ М Мт 26.62 З,А. Срв. Мк 15.4 М З кодратъ ... пръвꙑ вьсѣхъ велкомъ гласомъ отъвѣштавааше. крьстꙗн наремъ сꙙ С 99.12 ꙁаклнамъ ва ... беꙁ лъжꙙ отъвѣштавата намъ. о н҄емъже въпрашамъ ваю С 257.11—12 онъ же отъвѣштавааше. снове мо бога мѫтъ ꙗкоже  аꙁъ С 253.19 мꙑ бо готов смъ о въпрашан твомꙿ отъвѣштават С 178.1 ѡ веле дѣло ѹдьно. беꙁвнънꙑ акꙑ внънꙑ отъвѣштаватъ С 368.3 отъвѣщаваѩ м ед ὁ ἀπολογέομαι Този, който отговаря; отговарящият ꙗкоже бо гда рѹмнъ сꙑ лѹтъ сꙙ сѫд. не послѹшатъ отъвѣштаваѭштаго же не ѹмѣтъ тако бесѣдоват. такоже ї хс С 382.20—21 2. Възразявам, противореча, имам възражение аꙁъ бо дамъ вамъ ѹста  прѣмѫдрость. еже не въꙁмогѫтъ протівіт сѧ. н отъвѣщават. всі протвлѣѭще сѧ вамъ А Лк 21.15 мѣл бꙑшꙙ то отъвѣштават  глаголат. аште  нераꙁѹмьнѣ С 443.27—28 Противя се, противопоставям се. дотолѣ же мѫшꙙ . доньдеже ребра го оголшꙙ. мѫмъ же не отъвѣштавааше несоже. нъ славьꙗше бога С 260.13—14 3. Издавам присъда, осъждам дьнь сь гъ хъ водѧтъ. ꙇ отъ сѫда на сѫдъ сълѫтъ. ꙇ каіѣфа отъвѣштаваетъ. ꙇ пілатъ пріітаетъ сѧ К 10b 27—28 М З А СК К С Гр ἀποκρίνομαι ἀποφαίνομαι ἀντιλέγω ἀπολογέομαι ἀντικράζω ἀπαγορεύω φϑέγγομαι отъвѣштават отьвѣштават ѡтвѣщават отвѣщаваті ѡтъвѣштават Вж. при отъвѣщат Нвб