Исторически речник
освѣщат [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
освѣщат | освѣщаѭ, освѣщаѫ, освѣщаѧ, освѣщаю | освѣщаш, освѣщаеш, освѣщааш | освѣщатъ, освѣщаетъ, освѣщаатъ, освѣщать, освѣщаеть, освѣщаать, освѣщат, освѣщает, освѣщаат | освѣщамъ, освѣщаемъ, освѣщаамъ, освѣщамь, освѣщаемь, освѣщаамь, освѣщам, освѣщаем, освѣщаам, освѣщамо, освѣщаемо, освѣщаамо | освѣщате, освѣщаете, освѣщаате |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
освѣщаѭтъ, освѣщаѫтъ, освѣщаѧтъ, освѣщаютъ, освѣщаѭть, освѣщаѫть, освѣщаѧть, освѣщають, освѣщаѭт, освѣщаѫт, освѣщаѧт, освѣщают | освѣщавѣ, освѣщаевѣ, освѣщаавѣ | освѣщата, освѣщаета, освѣщаата | освѣщате, освѣщаете, освѣщаате | освѣща | освѣща |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
освѣщамъ, освѣщамь, освѣщам | освѣщате | освѣщавѣ | освѣщата | освѣщахъ, освѣщахь, освѣщах | освѣща |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
освѣща | освѣщахомъ, освѣщахомь, освѣщахом, освѣщахмꙑ | освѣщасте | освѣщашѧ, освѣщашѫ, освѣщаша, освѣщаше, освѣщахѫ | освѣщаховѣ | освѣщаста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
освѣщасте | освѣщаахъ, освѣщахъ, освѣщаахь, освѣщахь, освѣщаах, освѣщах | освѣщааше, освѣщаше | освѣщааше, освѣщаше | освѣщаахомъ, освѣщахомъ, освѣщаахомь, освѣщахомь, освѣщаахом, освѣщахом | освѣщаашете, освѣщашете, освѣщаасте, освѣщасте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
освѣщаахѫ, освѣщахѫ, освѣщаахѹ, освѣщахѹ | освѣщааховѣ, освѣщаховѣ | освѣщаашета, освѣщашета, освѣщааста, освѣщаста | освѣщаашете, освѣщашете, освѣщаасте, освѣщасте |
освѣщат
-освѣщаѭ
-освѣщаш
несв
1. Изпълвам, обливам със светлина, озарявам
днⷭ҇е. лѹна свѣтълам лѹам. вꙿсь мръ освѣщаетъ. днⷭ҇е. свѣтълообраꙁънꙑѩ ꙁвѣꙁдꙑ. вꙿселенѫѭ освѣщаѭтъ
СЕ
2а 1—2, 4
Образно.
како ѹбо проꙁовѫ. сльньце нь ноштѭ не осѣнꙗтъ сꙙ. ꙁвѣꙁдѫ нъ дьнꙿ сеѧ не покрꙑтъ. вь все врѣмꙙ освѣштатъ съꙁъданѫѭ
С
509.4
не бо нъ аште ꙁлатомъ съставьна т бꙑшꙙ ѹста бꙑла. каменмъ ьстънꙑмь не тольма сꙙ бꙑшꙙ свьтѣла. ꙗкоже нꙑн҄ꙗ ѹтварѭ кротостьноѭ освѣштама
С
380.21
ꙗже тꙑ днъ сътворлъ с. въходш отрѣшаш беꙁакон сьвѫꙁꙑ. въходш освѣштаеш тьмнꙑѧ нашꙙ помꙑслꙑ. вѣрьствѹмъ ꙗко то сътворш
С
507.11
нъ братъ мѹ пергам. обѣма цѣсарема въгодвъ. старѣшнъства многа градънаꙗ прѣдръжавъ. отъ добротꙑ сего освѣштамъ. много спѣшен творѣаше въгаждат богꙋ
С
281.4
дѹшѫ слꙑшанмъ освѣштаѧ вельм въгаждааше богѹ
С
281.10
2.
Прен. Давам на някого зрение, способност да вижда
слѣп ою не мѫште освѣштаахѫ сꙙ. а он о мѫште ослѣпьꙗхѫ сꙙ
С
399.3
освѣщат
сѧ
Изч
СЕ
С
Гр
λαμπρύνομαι
καταυγάζω
φωτίζω
φωτίζομαι
освѣштат
Вж. при
освѣщават
Нвб