Исторически речник
крьстт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
крьстткрьщѫ, крьщѹкрьстшкрьсттъ, крьстть, крьстткрьстмъ, крьстмь, крьстм, крьстмокрьстте
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
крьстѧтъ, крьстѧть, крьстѧткрьствѣкрьсттакрьсттекрьсткрьст
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
крьстмъ, крьстмь, крьстмкрьсттекрьствѣкрьсттакрьстхъ, крьстхь, крьстхкрьст
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
крьсткрьстхомъ, крьстхомь, крьстхом, крьстхмꙑкрьстстекрьстшѧ, крьстшѫ, крьстша, крьстше, крьстхѫкрьстховѣкрьстста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
крьстстекрьщаахъ, крьщахъ, крьщаахь, крьщахь, крьщаах, крьщахкрьщааше, крьщашекрьщааше, крьщашекрьщаахомъ, крьщахомъ, крьщаахомь, крьщахомь, крьщаахом, крьщахомкрьщаашете, крьщашете, крьщаасте, крьщасте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
крьщаахѫ, крьщахѫ, крьщаахѹ, крьщахѹкрьщааховѣ, крьщаховѣкрьщаашета, крьщашета, крьщааста, крьщастакрьщаашете, крьщашете, крьщаасте, крьщасте
крьстт -крьщѫ -крьстш св несв 1. Кръщавам, извършвам ꙇ же вѣрѫ метъ  кръсттъ сѧ съпасенъ бѫдетъ М Мк 16.16А нъ посълавꙑ мѧ кръсттъ въ водѣ М Йо 1.33 З А СК поставенъ бꙑвъ апстлꙑ д(ам)ащѣннъ сѫ. съ апостла павла. повѣданемъ бжемъ крст.  прведенъ бꙑвъ къ лїкню кнѧꙃѹ Е 38б 7 ꙇꙁволвꙑ въ еръданѣ крꙿстт сѧ СЕ 6a 12 ꙁаклнаѭ тѧ бгомь. крьщьшмь сѧ въ еръданѣ СЕ 53а 2 вьсѣкъ кръштенъ съ страхомъ. ꙇ трепетомь храніт К 2а 29—30 длъженъ естъ вьсѣкъ кръштенꙑ. самъ себе іста хрант К 2а 40 въ мꙙ г сѹ ха крьст сꙙ вь н҄ь С 94.9—10 нъ не ѹ т врѣмене естъ схъ слꙑшат. ст кръщене ісъ кръствъ сѧ самъ. да аще снъ бж кръст сѧ. къто ѹже кръщенꙗ небрѣгꙑ благоьстѹетъ. кръст же сѧ не да грѣховъное прметъ оставлене Х I Аа 4—5, 6—7, 10 и повелѣ́ црь да дойде епⷭ҇кпⸯ ри́мскы єѵⸯcéвïа, и крⷭ҇ти́ се ѿ не́го, и си́чⸯки не́гови болꙗ́ре Тр. дам. 39 Въ ꙁі. лѣто ꙗ҆коⷤ глють костаⷩтⷩ велк ы̏. съ скⸯрпоⷨ сномь своⷨ в рмѣ крⷭ҇тⷭ҇ ѿ слвесⸯтра ХрГС 486b елко въ ха крⷭтстеⷭ реⷱ. въ ха ѡблѣкосте сѧ Пс. Кес. 127 / 126 наѹте всѧ̀ ꙗꙁы̏кы̏ крⷭ҇тѧще ⷯ• во мѧ ѻца ͗ сна ͗ стго дꙋха Фот. 642б ꙋ͗еници же не вѣдѧще то глѧтъ, ѡ͗бѣщаѫ͗т сѧ ашѫ и͗спити, и͗ крщенїе͗мъ крⷭтити сѧ ПХом.ІІ 68а Аще попь хощеⷮ҇ кр҇ⷭтити дѣте свое. Да привеже рѹникь по иконе. И въложить дѣте въ нь Тр. Григ. 81а би̇ли̇ болгари̇ прво се ѡ̇нї царовѣ нареклї прво ѡ̇нї па трїарха їмели̇ прво се ѡ̇нї крсти̇ли̇ ПХ 4r приде бо і̇сьⷭ ѿ галилеⷾ на е̇|рьдань ⸱ кь і̇ѡⷶноу крⷭтити сѧ ѿ | него Златоуст 60а 2. Прич. мин. страд. като същ. крьщен м мн οἱ νεοφωτισϑέντες Тези, които са приели кръщение; покръстените; тези, които са приели християнството  сътворшꙙ цръкъве.  многꙑ кръштенꙑѧ отъ мѫенка. постав попꙑ  дꙗкꙑ С 236.26 3. Правя кръстен знак, прекръствам  по тоⷨ҇ въложⷮ҇ крстꙑ въ водѫ крстѧ м СЕ 6а 23 4. Прич. сег. деят. като същ. крьстѧи сѧ Този, който приема светото кръщение; кръщаващият се. сполокааше же риꙁꙑ ти тако вънидꙗаше на плъкъ. етвьрто иѡаново, въводно сꙑ, и въ покаꙗние ведꙑ крьстѧщаѧ сѧ, да въ х͠а вѣроують ЙЕ Бог. 245b да видимь ̇рьда|на ⸱ и̇ кртⷭителѣ и̇ѡⷶна ⸱ и̇ крⷭте|щаго сѧ видимь 59б Златоуст вь дн͠е|шьни праꙁьни(кь) ⸱ сьврьшень ви|дить сѧ ⸱ и̇же ѿ сьврьшена по|каꙁає̇ть ⸱ ѡньде родивъшаа̇|го ꙗ̈вѣ ⸱ на вьстоцѣ ꙃвѣꙃда по|каꙁа сѧ ⸱ а̇ ꙁеⷣ крьстѧщомоу сѧ | свѣдѣтельствоуе̇ть ⸱ сь всот | ровиды ѡ̈т͠ець Златоуст 58а оанъ крьстѧ ῎Ιωάννης ὁ βαπτίζων Иоан Кръстител ꙇ глаше ѣко оанъ кръстѧ въста отъ мрътвꙑхъ М Мк 6.14 З крьстт сѧ М З А СК Б Е СЕ К С Х Златоуст ПХ Тр. Григ. ПХом.ІІ Фот. Пс. Кес. Тр. дам. ЙЕ Бог. Гр βαπτίζω φωτίζω кръстт крꙿстт кръстіт Вж. при крьщат Нвб