Исторически речник
клѧт сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
клѧт сѧкльнѫ, клънѫ, кльнѹ, клънѹкльнеш, клънешкльнетъ, клънетъ, кльнеть, клънеть, кльнет, клънеткльнемъ, клънемъ, кльнемь, клънемь, кльнем, клънем, кльнемо, клънемокльнете, клънете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
кльнѫтъ, клънѫтъ, кльнѹтъ, клънѹтъ, кльнѫть, клънѫть, кльнѹть, клънѹть, кльнѫт, клънѫт, кльнѹт, клънѹткльневѣ, клъневѣкльнета, клънетакльнете, клънетекльн, клънкльн, клън
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
кльнѣмъ, клънѣмъ, кльнѣмь, клънѣмь, кльнѣм, клънѣмкльнѣте, клънѣтекльнѣвѣ, клънѣвѣкльнѣта, клънѣтаклѧхъ, клѧсъ, клѧхь, клѧсь, клѧхклѧ, клѧтъ, клѧть
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
клѧ, клѧтъ, клѧтьклѧсомъ, клѧхомъ, клѧсомь, клѧхомь, клѧхом, клѧхмꙑклѧстеклѧшѧ, клѧсѧ, клѧшѫ, клѧша, клѧше, клѧхѫклѧсовѣ, клѧховѣклѧста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
клѧстекльнѣахъ, кльнѣхъ, клънѣахъ, клънѣхъ, кльнѣахь, кльнѣхь, клънѣахь, клънѣхь, кльнѣах, кльнѣх, клънѣах, клънѣхкльнѣаше, кльнѣше, клънѣаше, клънѣшекльнѣаше, кльнѣше, клънѣаше, клънѣшекльнѣахомъ, кльнѣхомъ, клънѣахомъ, клънѣхомъ, кльнѣахомь, кльнѣхомь, клънѣахомь, клънѣхомь, кльнѣахом, кльнѣхом, клънѣахом, клънѣхомкльнѣашете, кльнѣшете, клънѣашете, клънѣшете, кльнѣасте, кльнѣсте, клънѣасте, клънѣсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
кльнѣахѫ, кльнѣхѫ, клънѣахѫ, клънѣхѫ, кльнѣахѹ, кльнѣхѹ, клънѣахѹ, клънѣхѹкльнѣаховѣ, кльнѣховѣ, клънѣаховѣ, клънѣховѣкльнѣашета, кльнѣшета, клънѣашета, клънѣшета, кльнѣаста, кльнѣста, клънѣаста, клънѣстакльнѣашете, кльнѣшете, клънѣашете, клънѣшете, кльнѣасте, кльнѣсте, клънѣасте, клънѣсте
клѧт сѧ -кльнѫ сѧ -кльнеш сѧ несв 1. Кълна се, давам клетва, заклевам се не клѧт сѧ отънѫдъ н нбмь ѣко прѣстолъ естъ бж М Мт 5.34 З онъ же наѧтъ ротт сѧ  клѧт сѧ М Мк 14.71 З клѧтвоѭ еѭже клѧтъ сѧ. къ авраамѹ отцю нашемѹ дат намъ М Лк 1.73 З едноѭ клѩсъ сѩ свтмъ моімъ СП 88.36 вьсъ денъ поношаахѫ м враѕ моі.  хвалѩщ сѩ мноѭ. клънѣахѫ сѩ СП 101.9 аще которꙑ бѣлорꙁець. скѫпост рад клънетъⷭ҇. лютѣ ѣко. да дастъ нщмъ мѣне свое СЕ 104a 13 клꙙ же сꙙ мѫжъ тъ продавъшмъ тѣлеса С 270.29—30 2. Прич. сег. деят. като същ. кльнꙑ сѧ м ед ὁ ὀμόσας Този, който се кълне; който дава клетва клънꙑ сѧ ѹбо олтаремь кльнетъ сѧ мь  сѫштм връхѹ его М Мт 23.30 ЗI. Срв. Мт 23.21 М, ЗI;Мт 23.22 М ЗI въ лъж клѧт сѧ ἐπιορκέω Давам лъжлива клетва, лъжесвидетелствам ѣко реено бꙑⷭ҇ древьнмъ. не въ лъжѫ клънеш сѧ. въꙁдас же гв клѧтвꙑ твоѩ М Мт 5.33 З М З А СК СП СЕ С Гр ὄμνυμι ἐξόμνυμαι Вж. при клѧт Нвб