Исторически речник
клѧт [+]
Vpg | Vpfar1s | Vpfar2s | Vpfar3s | Vpfar1p | Vpfar2p |
клѧт | кльнѫ, клънѫ, кльнѹ, клънѹ | кльнеш, клънеш | кльнетъ, клънетъ, кльнеть, клънеть, кльнет, клънет | кльнемъ, клънемъ, кльнемь, клънемь, кльнем, клънем, кльнемо, клънемо | кльнете, клънете |
Vpfar3p | Vpfar1u | Vpfar2u | Vpfar3u | Vpza2s | Vpza3s |
кльнѫтъ, клънѫтъ, кльнѹтъ, клънѹтъ, кльнѫть, клънѫть, кльнѹть, клънѹть, кльнѫт, клънѫт, кльнѹт, клънѹт | кльневѣ, клъневѣ | кльнета, клънета | кльнете, клънете | кльн, клън | кльн, клън |
Vpza1p | Vpza2p | Vpza1u | Vpza2u | Vpfao1s | Vpfao2s |
кльнѣмъ, клънѣмъ, кльнѣмь, клънѣмь, кльнѣм, клънѣм | кльнѣте, клънѣте | кльнѣвѣ, клънѣвѣ | кльнѣта, клънѣта | клѧхъ, клѧсъ, клѧхь, клѧсь, клѧх | клѧ, клѧтъ, клѧть |
Vpfao3s | Vpfao1p | Vpfao2p | Vpfao3p | Vpfao1u | Vpfao2u |
клѧ, клѧтъ, клѧть | клѧсомъ, клѧхомъ, клѧсомь, клѧхомь, клѧхом, клѧхмꙑ | клѧсте | клѧшѧ, клѧсѧ, клѧшѫ, клѧша, клѧше, клѧхѫ | клѧсовѣ, клѧховѣ | клѧста |
Vpfao3u | Vpfam1s | Vpfam2s | Vpfam3s | Vpfam1p | Vpfam2p |
клѧсте | кльнѣахъ, кльнѣхъ, клънѣахъ, клънѣхъ, кльнѣахь, кльнѣхь, клънѣахь, клънѣхь, кльнѣах, кльнѣх, клънѣах, клънѣх | кльнѣаше, кльнѣше, клънѣаше, клънѣше | кльнѣаше, кльнѣше, клънѣаше, клънѣше | кльнѣахомъ, кльнѣхомъ, клънѣахомъ, клънѣхомъ, кльнѣахомь, кльнѣхомь, клънѣахомь, клънѣхомь, кльнѣахом, кльнѣхом, клънѣахом, клънѣхом | кльнѣашете, кльнѣшете, клънѣашете, клънѣшете, кльнѣасте, кльнѣсте, клънѣасте, клънѣсте |
Vpfam3p | Vpfam1u | Vpfam2u | Vpfam3u | ||
кльнѣахѫ, кльнѣхѫ, клънѣахѫ, клънѣхѫ, кльнѣахѹ, кльнѣхѹ, клънѣахѹ, клънѣхѹ | кльнѣаховѣ, кльнѣховѣ, клънѣаховѣ, клънѣховѣ | кльнѣашета, кльнѣшета, клънѣашета, клънѣшета, кльнѣаста, кльнѣста, клънѣаста, клънѣста | кльнѣашете, кльнѣшете, клънѣашете, клънѣшете, кльнѣасте, кльнѣсте, клънѣасте, клънѣсте |
клѧт
-кльнѫ
-кльнеш
несв
1. Кълна, проклинам, ругая
аще кꙿто клѧтъ бѫдеⷮ҇. ꙇ молтъ. сѧ сотонамъ. ꙇл ꙇмена мъ. твортъ лска
СЕ
105b 1
лепдонъ го наꙙ клꙙт
С
138.2
благословествте а не кльнѣте
С
346.25
2.
Прич. сег. деят. като същ.
кльнꙑ
м
ὁ καταρώμενος
Този, който кълне, който проклина; кълнящият, проклинащият
любте врагꙑ вашѧ. благслвте клънѫштѧѩ вꙑ
М
Мт 5.44
З,
А, СК. Срв.Лк 6.28
М,
З;СЕ 89b 2—3
ѣко блщі его наслѣдѩтъ ꙁемлѭ. клънѫщеї же его потрѣбѩтъ сѩ
СП
36.22
благословестꙙштї бо го благословешен сѫтъ. а клънѫшт го проклꙙт
С
319.30
аште л не можеш благословт клънѫштааго. помль т понѣ то ѹправ
С
380.24
М
З
А
СК
СП
СЕ
С
АН
Гр
καταράομαι
Нвб
кълна [се]
ОА
ВА
АК
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР
ДА