Исторически речник
даꙗт  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
даꙗтдаѭ, даѫ, даѧ, даюдаш, даш, даашдатъ, даетъ, даатъ, дать, даеть, даать, дат, дает, даатдамъ, даемъ, даамъ, дамь, даемь, даамь, дам, даем, даам, дамо, даемо, даамодате, даете, даате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
даѭтъ, даѫтъ, даѧтъ, даютъ, даѭть, даѫть, даѧть, дають, даѭт, даѫт, даѧт, даютдавѣ, даевѣ, даавѣдата, даета, даатадате, даете, даатедада
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
дамъ, дамь, дамдатедавѣдатадаꙗхъ, даꙗхь, даꙗх, даѧхъ, даѧхь, даѧхдаꙗ, даѧ
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
даꙗ, даѧдаꙗхомъ, даꙗхомь, даꙗхом, даꙗхмꙑ, даѧхомъ, даѧхомь, даѧхомдаꙗсте, даѧстедаꙗшѧ, даꙗшѫ, даꙗша, даꙗше, даꙗхѫ, даѧшадаꙗховѣ, даѧховѣдаꙗста, даѧста
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
даꙗсте, даѧстедаꙗахъ, даѣахъ, даꙗхъ, даахъ, даꙗахь, даѣахь, даꙗхь, даахь, даꙗах, даѣах, даꙗх, даах, даѧхъ, даѧхь, даѧхдаꙗаше, даѣаше, даꙗше, дааше, даѧшедаꙗаше, даѣаше, даꙗше, дааше, даѧшедаꙗахомъ, даѣахомъ, даꙗхомъ, даахомъ, даꙗахомь, даѣахомь, даꙗхомь, даахомь, даꙗахом, даѣахом, даꙗхом, даахом, даѧхомъ, даѧхомь, даѧхомдаꙗашете, даѣашете, даꙗшете, даашете, даꙗасте, даѣасте, даꙗсте, даасте, даѧшете, даѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
даꙗахѫ, даѣахѫ, даꙗхѫ, даахѫ, даꙗахѹ, даѣахѹ, даꙗхѹ, даахѹ, даѧхѹдаꙗаховѣ, даѣаховѣ, даꙗховѣ, дааховѣ, даѧховѣдаꙗашета, даѣашета, даꙗшета, даашета, даꙗаста, даѣаста, даꙗста, дааста, даѧшета, даѧстадаꙗашете, даѣашете, даꙗшете, даашете, даꙗасте, даѣасте, даꙗсте, даасте, даѧшете, даѧсте
даꙗт -даѭ -даш несв 1. Давам, предавам кто вдѣ л кто слꙑша къде ловѣка ловѣков творьца ловѣкомъ даѭшта. беꙁаконꙿнкъ правьдьнка.  творьца ꙁакономъ обѣштаватъ сꙙ дат С 453.6 пѫтемъ же. ѧже хотѣаше скврьнавꙑ сї. аменѹръмн. ѹбвааше. дрѹгꙑѧ же въ роботѫ даꙗше свомъ бол҄ѣромъ. дрѹгꙑѧ же вь темнцѫ отъпѹштааше С 58.1 вь стѫѭ неⷣ҇лѭ вьскрѣш (....) бо естъ праꙁдь (....) і жꙁнь стаѣ. вь (..)же сѧ даетъ благоволеньімь бжіе тѣло Р II 3.24 Предоставям, давам за известно време. прведе дрѹго клюсꙙ.  рее емѹ. се т даѭ на подръжан. нъ гда хоштѫ  трѣбѹѭ го да  помѫ С 552.5 2. Подавам, давам, предлагам [храна, питие] премъ же пѧть хлѣбъ  обѣ рꙑбѣ. вьꙁьрѣвъ на небо благослов ѩ.  сълом  даѣше ѹенкомъ прѣдъложт народѹ М Лк 9.16 З. Срв.Мт 26.26 М, З, А, СК;Мк 6.41 М, З;Мк 8.6 М, З;Лк 24.30 М А О ꙇ даѣхѫ емѹ пт оцътъно вно. онъ же не прѩтъ М Мк 15.23 З А СК  желааше насꙑтт рѣво свое отъ рожецъ ѩже ѣдѣахѫ свнѩ.  нктоже не даѣше емѹ М Лк 15.16 З А СК повелѣ ... не дат нкомѹже отъ крьстꙗнъ въходт к н҄ма. н пштꙙ ма даꙗт С 181.30 Раздавам. рее же гъ къто ѹбо естъ вѣрънꙑ прставьнкъ  мѫдрꙑ. егоже поставтъ гъ надъ елѣдѭ своеѭ. даѣт вь врѣмѧ жтомѣрене М Лк 12.42 З 3. Подарявам, дарявам, давам аште ѹбо вꙑ лѫкавьн сѫште. ѹмѣете даанѣ блага даѣт ѧдомъ вашмъ. кольм пае отцъ вашъ же естъ ннбсехъ М Мт 7.11 З благъ мѫжь млѹѩї даѩ СП 111.5 сьрꙙштамъ го дѫшта на жрѣбꙙт.  ждовъско облаѭшта беꙁѹм. а странамъ даѭшта свꙙтость С 341.11 не на сꙙ надѣмъ сꙙ. нъ на даѭштааго намъ дарꙑ лколюбвааго ба С 522.25 нѣстъ бо нкꙑ же трѹдъ на (ш.) тьенъ твое мⷧстън. ѭже тъ даеш бе мо троце Р VII 4.10—11 4. Плащам, заплащам прстѫпшѧ ... къ петров  рѣшѧ. ѹтель вашъ не даетъ л ддрагма М Мт 17.24 З А СК Заменям, разменям. правьднꙑ ... гла мъ ѹвѣштаваѧ. не даꙗт дара бжꙗ на кѹпл҄ С 518.14 Подкупвам, давам подкуп. блаженꙑ кодратъ ... прходѧ къ тъмньнѹѹмѹ стражѹ.  къ вономъ. даѧ мъ много ꙁлато. беꙁ сѹмьнѣнꙗ ꙁатворенѣ тѹ брат слѹжаше С 98.18 5. Предавам [на страдания, мъки и под.] се естъ тѣло мое даемое ꙁа вꙑ М Лк 22.19 З гь нашꙿ ...  плешт сво даꙗше на ранꙑ. по пророьскѹмѹ С 481.3 6. За растение — раждам, давам плод ꙇ дрѹгое паде на ꙁем добрѣ. ꙇ даѣше плодъ въсходѧ  растꙑ М Мк 4.8 7. Давам съгласие, разрешавам да се извърши нещо сѫд осѫжденъ ѣко осѫждена сѫдьѭ. въ погребенъе даетъ К 14b 19 Срв. С453.9 С отрицание — не позволявам, забранявам, не давам.  ꙁапрѣштаѩ не даѣше мъ глат М Лк 4.41  бѣаста лежꙙшт тѣлесѣ стѹю вьнѣ града. не дамѣ вьꙁꙙт сꙙ отъ крьстꙗнъ С 14.25  вдѣшꙙ свꙙтаꙗ сѣдꙙшта.  агг҄ела господьнꙗ стоꙙшта прѣдъ ꙁвѣрьм.  не даѭштѹ прблжт сꙙ м С 184.11 8. В съчет. със съществително име означава действие или състояние, изразено със съществителното ꙁаповѣдь новѫ даѭ вамъ. да любте дрѹгъ дрѹга З Йо 13.34 А СК варвара пѹштаѭтъ. іспръва крестъ осѫжденꙑмъ наѧтъ свободѫ даѣт К 10b 34 бѫд нꙑнѣ съ нам. цѣльбѫ даѩ рабѹ твоемѹ семѹ СЕ 30b 13 десѧтнѫ даꙗт ἀποδεκατεύω Давам дсятък от доходите си като данък поштѫ сѧ дъва кратꙑ въ соботѫ. десѧтнѫ даѭ вьсего елко пртѧжѭ М Лк 18.12 З А СК слѫ даꙗт ἐνδυναμόω Давам, придавам някому сила, мощ; правя способен някого за нещо; укрепвам някого вꙑнѫ на вьсѣ лѣта. сілѫ даетъ родѹ скѹ плодъ творіті К 8а 24 дань даꙗт φόρους δίδομι, τελέω Давам, плащам данък сего обрѣтомъ. раꙁвраштаѭшта ѩꙁꙑкъ нашъ. ꙇ въꙁбранѣѭшта даѣт кесаров дань М Лк 23.2 З въ то лѣто ѹбо аламѹндарь ссскъ. цѣсаръскꙑ санъ вьꙁьмъ. же персомъ дань даꙗхѫ С 291.27 жрьтвѫ даꙗт ϑυσίαν ἐπιτελέω Принасям, давам жертва двѣ жрьтвѣ въ тъ вееръ даꙗшете сꙙ С 450.18—19 жꙁнь даꙗт τὴν ζωὴν κομίζω Давам живот някому  прьво дрѣвесе прѣстѫпьнье раꙁаратъ.  жꙁнь ловѣкомъ датъ С 402.10 даꙗт обѣтованьꙗ δίδωμι συνϑήκας При църковния обряд приемане на монашество — давам обет блюд ѧдо. каковаа обѣтованѣ даеш бѹ СЕ 87b 1—2 [въ] ꙁамъ даꙗт δανείζω Заемам, давам на заем ꙇ въ ꙁамъ дате несоже не аѭще.  бѫдетъ мъꙁда ваша мънога М Лк 6.35 З А СК весь день млѹетъ. і ꙁаемъ даетъ праведьнꙑ СП 36.26 беꙁ лъжꙙ бо стъ рекꙑ. ꙗко млость хвалтъ сꙙ на сѫдѣ.  млѹѧ нішта въ ꙁамъ датъ богѹ С 123.14 раꙁѹмъ даꙗт συνετίζω Вразумявам съкаꙁане словесъ твоїхъ просвѣштаетъ. ї раꙁѹмъ даетъ младенцемъ СП 118.130 даꙗт сѧ М З А СК О СП СЕ К С Р Гр δίδωμι ἐπιδίδωμι χαρίζομαι δωρέω παρέχω κίχρημι τελέω διαιρέω ἀποδίδωμι προτείνω βρύω οἰκειόομαι καταλιμπάνομαι χαλάω ἀφίημι [вар. ἐπαφίημι] ἐάω παραχωρέω συγχωρέω Нвб Вж. при дат