Исторически речник
дат  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
датдамь, дамдас, дадешдастъ, дадетъ, дасть, дадеть, даст, дадетдамъ, дамь, даме, дамꙑ, дамо, дадемъ, дадемь, дадем, дадемꙑ, дадемодасте, дадете
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
дадѧтъ, дадѫтъ, дадѹтъ, дадѧть, дадѫть, дадѹть, дадѧт, дадѫт, дадѹтдавѣ, дадевѣдаста, дадетадасте, дадетедаждь, дажддаждь, дажд
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
дадмъ, дадѣмъ, дадмь, дадѣмь, дадм, дадѣмдадте, дадѣтедадвѣ, дадѣвѣдадта, дадѣтадахъ, дадохъ, дахь, дадохь, дадохдастъ, дасть, да, даде
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
дастъ, дасть, да, дадедахомъ, дадохомъ, дахомь, дадохомь, дахом, дадохом, дадохмꙑдасте, дадостедашѧ, дашѫ, даша, даше, дадошѧ, дадошѫ, дадоша, дадоше, дадохѫдаховѣ, дадоховѣдасте, дадосте
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
дасте, дадостедадѣахъ, дадѣхъ, дадѧхъ, дадѣахь, дадѣхь, дадѧхь, дадѣах, дадѣх, дадѧхдадѣаше, дадѣше, дадѧшедадѣаше, дадѣше, дадѧшедадѣахомъ, дадѣхомъ, дадѧхомъ, дадѣахомь, дадѣхомь, дадѧхомь, дадѣахом, дадѣхом, дадѧхомдадѣашете, дадѣшете, дадѣасте, дадѣсте, дадѧсте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
дадѣахѫ, дадѣхѫ, дадѣахѹ, дадѣхѹ, дадѧхѹдадѣаховѣ, дадѣховѣ, дадѧховѣдадѣашета, дадѣшета, дадѣаста, дадѣста, дадѧстададѣашете, дадѣшете, дадѣасте, дадѣсте, дадѧсте
дат -дамь -дас св 1. Дам, подам някому нещо, връча а же петъ отъ водꙑ ѭже аꙁъ дамь емѹ. не вьждѧдаатъ сѧ въ вѣкъ М Йо 4.14 З А  прѣломъ хлѣбꙑ дастъ ѹенкомъ. ѹенц же народомъ М Мт 14.19 З, А, СК. Срв.Мт 15.36 М З А СК даждь м рее сьде. на мсѣ главѫ оана крсттелѣ. ꙇ пеаленъ бъⷭ҇҇і цсръ. клѧтвꙑ же рад ... повелѣ дат  М Мт 14.9 З ꙇс же рее мъ. не трѣбѹѭтъ отт. дадте мъ вꙑ ѣст М Мт 14.16 З А СК  отвръꙁъ ѹста е. ꙇ обрѧштеш статръ. тъ въꙁемъ даждъ мъ ꙁа мѧ  ꙁа сѧ М Мт 17.27 ЗI А СК дашѧ емѹ пт оцетъ. раꙁмѣшъше съ ꙁлъѭ СЕ 50а 13 тъгда старьцъ благослов.  въставвъ дастъ мѹ пръво прѣстꙑхъ танъ С 299.5 2. Изплатя, заплатя он же пршедъше глашѧ емѹ ѹтелю ... достотъ л дат кносъ кесарев л н. дамь л л не дамь М Мк 12.14 З къ архіерѣомъ рее. ъто хоштете м датꙇ  аꙁъ вамъ прѣдамь і К 4а 18 Внеса [сума, пари и под.]. подоба т бѣ дат сьребро мое пркѹпъ творꙙштмъ С 369.29 3. Произведа, създам, родя абе же по скръб дьн тѣхъ. слъньце мръкнетъ.  лѹна не дастъ свѣта своего М Мт 24.29 З А СК Н ꙁемлѣ дастъ плодъ сво СП 66.7 гласъ дашѩ облаці їбо стрѣлꙑ твоѩ прѣходѩтъ СП 76.18 Покажа. въстанѫтъ бо лъж хръст  лъж прц.  дадѧтъ ꙁнаменѣ велѣ  юдеса М Мт 24.24 З А СК 4. Върна нещо, което съм взел обрѣте едного отъ клеврѣтъ свохъ. ꙇже бѣ длъженъ емѹ сътомъ пѣнѧꙁъ. ꙇ мъ давлѣше  глѧ. даждь м мъже ес длъженъ М Мт 18.28А 5. Предам, връча, поверя не тъьѭ л слово рее надъ дѣвцѫ. талѳа кѹмꙑ. дастъ ѭ родтел҄ема съдравѫ С 307.7 лма господнъ мо госпожде не вѣстъ несоже ꙁ мене. же мꙋ въ домѹ. нъ вьсе стъ далъ въ рѫцѣ мо С 366.5 6. Дам в дар, подаря, предоставя тѣмь же съ клѧтвоѭ ꙁдрее е дат егоже аште въпростъ М Мт 14.7 З ꙇ аꙁъ славѫ ѭже далъ ес мънѣ дахъ мъ М Йо 17.22А раꙁѹмѣемъ. ѣко въ немъ жвемъ.  тъ в насъ. ѣко ѿ҇ дха своего намъ дастъ Е 37а 4 ї дастъ ꙁемлѭ їхъ достоѣне. достоѣне їлю людемъ своїмъ СП 134.12 даѩї пштѫ вьсѣцѣї плът. ѣко въ вѣкъ млость его СП 135.25  вталꙗ постав епскѹпа.  дастъ мѹ палестнъскꙑѧ странꙑ С 236.29  отъ н҄хъ вьсе добро тебѣ дастъ сꙙ С 48.15 доньжде стъ попъ.  богъ дастъ мѹ попьство С 359.3 7. Позволя, разреша, допусна да стане нещо даждъ нама да еднъ о деснѫѭ тебе.  еднъ о шюѭ тебе сѧдевѣ въ славѣ твое М Мк 10.37 З А СК въ домъ не да нкомѹже вьнт токмо петров.  оанѹ  ѣковѹ. ꙇ отцю отроковцѧ  матер М Лк 8.51 З А СК блнъ гь. їже не дастъ насъ въ ловтвѫ ꙁѫбомъ їхъ СП 123.6 ꙇ дажд м гі. ома мома слъꙁꙑ тот СС Ia 8 пьван бо стоѧштѹѹмѹ твортъ паст сꙙ. а отъаан лежꙙштѹѹмѹ не дастъ въстат С 409.29 понѣ нꙑн҄ѣ сповѣдте отъпаден бѹ вашемѹ. дадте ѹбо да мьштѫ мѹ С 35.15 вꙑшьша бѣсъ створ. ѹдеса творт многа дастъ С 414.11 стрꙙсе вънъ пештьнцѫ съ огн҄емъ.  не дастъ огню сътѫжт ма С 5.24 г боже ꙁбаввꙑ. свꙙтꙑѧ тр отрокꙑ твоѧ ...  не давъ мꙿ пакост прѧт С 179.6 8. Опрeделя, наложа [наказание, възмездие и под.] даждъ імъ гі по дѣломъ іхъ. і по ꙁълобѣ наінань іхъ. по дѣломъ рѫкѹ іхъ дажд.ъ (!) імъ СП 27.4 аще которꙑ св҇ⷳѧнкъ. съ гнѣвомь съвѧжетъ ка ... да простъ враа. да дасⷮ҇ емѹ цѣленью постъ. о҃ денъ о х҇ⷠлѣ. о воⷣ҇ СЕ 103b 17 дат ꙁаконъ δίδωμι τὸν νόμον, νομοϑετέω Наредя, постановя със закон не мос л дастъ вамъ ꙁаконъ. ꙇ нктоже отъ васъ твортъ ꙁакона М Йо 7.19 З А благъ ꙇ правъ гь. сего рад ꙁаконъ дастъ съгрѣшаѭщмъ на пѫть СЕ 74b 25 Срв. СП24.8 дат съвѣтꙑ συμβουλεύω Посъветвам бѣ же каꙇафа. давꙑ съвѣтꙑ ꙇюдѣомъ З Йо 18.14 А СК дат ѹпъвань ἐπελπίζω Дам надежда, обнадеждя помѩн слово твое раба твоего. о немьже мнѣ ѹпъване далъ ес СП 118.49 дат дѣлань δίδωμι ἐργασίαν Дам си труд, постарая се егда бо грѧдеш съ сѫпьремь твомь къ кънѧꙁѹ. на пѫт даждъ дѣлане ꙁбꙑт отъ него. да не пр()влѣетъ тебе къ сѫд М Лк 12.58 З въ ꙁамъ дат χράω, δανείζω Дам в заем, заема някому нещо ꙇ реетъ емѹ дрѹже даждъ м въ ꙁамъ тр хлѣбꙑ М Лк 11.5 З А СК ловѣц бо не тако творꙙтъ. нъ того въ ꙁамъ давъшааго самого прставꙙтꙑ (!)  въстꙙꙁат С 377.12–13 давъ ꙁамъ δανειστής Този, който е дал на заем дъва дльжнка бѣаста. давъшꙋ ꙁамꙿ нѣкомѹ С 393.20 дат слѹхѹ ἀκουτίζω Дам възможност да чуе, помогна да чуе, направя да чуе слѹхѹ моемѹ дасі радостъ  веселье. въꙁдрадѹѭтъ сѩ кості съмѣренꙑѩ СП 50.10 дат сѧ М З А СК Б Н ЗП Е СП СС СЕ К С Х Гр δίδωμι παρέχω παρέχομαι χαρίζομαι ἀφίημι δωρέω συγχωρέω ἐάω διαδωμι παραδίδωμι ἀποδίδωμι μεταδίδωμι ἐπιδίδωμι ἀμείβομαι λαμβάνω ποιέω πιστεύω ἐμπιστεύω ἐπιτίϑημι βάλλω ἐϑέλω παρασκευάζω κατατίϑημι βραβεύω βλύζω Нвб дам ОА ВА АК Бот НТ НГер ЕтМл ЕтБАН МлБТР БТР АР РБЕ ДА