Исторически речник
велат сѧ  [+]
VpgVpfar1sVpfar2sVpfar3sVpfar1pVpfar2p
велат сѧвелаѭ, велаѫ, велаѧ, велаювелаш, велаеш, велаашвелатъ, велаетъ, велаатъ, велать, велаеть, велаать, велат, велает, велаатвеламъ, велаемъ, велаамъ, веламь, велаемь, велаамь, велам, велаем, велаам, веламо, велаемо, велаамовелате, велаете, велаате
Vpfar3pVpfar1uVpfar2uVpfar3uVpza2sVpza3s
велаѭтъ, велаѫтъ, велаѧтъ, велаютъ, велаѭть, велаѫть, велаѧть, велають, велаѭт, велаѫт, велаѧт, велаютвелавѣ, велаевѣ, велаавѣвелата, велаета, велаатавелате, велаете, велаатевелавела
Vpza1pVpza2pVpza1uVpza2uVpfao1sVpfao2s
веламъ, веламь, веламвелатевелавѣвелатавелахъ, велахь, велахвела
Vpfao3sVpfao1pVpfao2pVpfao3pVpfao1uVpfao2u
велавелахомъ, велахомь, велахом, велахмꙑвеластевелашѧ, велашѫ, велаша, велаше, велахѫвелаховѣвеласта
Vpfao3uVpfam1sVpfam2sVpfam3sVpfam1pVpfam2p
веластевелаахъ, велахъ, велаахь, велахь, велаах, велахвелааше, велашевелааше, велашевелаахомъ, велахомъ, велаахомь, велахомь, велаахом, велахомвелаашете, велашете, велаасте, веласте
Vpfam3pVpfam1uVpfam2uVpfam3u
велаахѫ, велахѫ, велаахѹ, велахѹвелааховѣ, велаховѣвелаашета, велашета, велааста, веластавелаашете, велашете, велаасте, веласте
велат сѧ -велаѭ сѧ -велаеш сѧ несв 1. Гордея се, възгордявам се сѫді сірѹмѹ  съмѣренѹмѹ. да не пріложтъ потомъ веліаті сѩ лкѹ на ꙁемі СП 9.39 такожде  доб с. прѣдъ вьсѣм стꙑм дѣаше. свѣтъло вьсе лце  слно покаꙁаѧ.  ѫꙁꙑ облежꙙштѧ на н҄емъ. акꙑ ѹтварь многоцѣнꙿнѫ мꙑ на себѣ веліааше  радоваше сꙙ С 105.19—20  к н҄емѹ рѹфнъ кто прѣдъстоѧ. въ рторьстѣ хꙑтрост. с рее стан пѡні не вела сꙙ С 138.11 то л сократъ  арстдъ.  анаѯархъ.  про велаахѫ сꙙ. мже  флософѭ  правꙿдѫ.  тръпѣн любьꙗхѫ С 138.15 2. Величая се, славя се [с нещо, заради нещо] се же отъ многꙑхъ мѹ ѹдесъ цѣл҄енꙗ. о н҄хъже велааше сꙙ мꙙ мѹ С 45.13—14 стꙑ кодратъ рее. по стнѣ ꙗкоже рее бж псан. въскѫѭ велашꙙ сꙙ странꙑ.  люд поѹшꙙ сꙙ тьштетънꙑмъ С 102.26—27 ꙗдѣѣше ѹбо отъ вьсего нъ по малѹ ꙁѣло. ꙁаповѣд рад не тѣмъ велатъ сꙙ. нъ да прсно съмѣрен матъ С 274.7—8 повѣждь м ѹбо ѡ ждовне. ꙿто сꙙ пророкꙑ велаш. а прорцамааго корш С 334.27—28 сце въ недѫгъ фарсе  кнжьнкъ. же прѣжде ꙁъванꙗ ътѫтъ.  нарцат сꙙ ѹтел҄емъ велаѭтъ сꙙ С 339.22 СП С Гр μεγαλαυχέω μεγαλύνομαι φρυάσσω κενοδοξέω ἐναβρύνομαι μέγα φυσάω веліаті сѩ Нвб Вж. при велат