Речник на Патриарх Евтимий
прѣдъложт  
прѣдъложт -прѣдъложѫ -прѣдъложш св (10) 1. Предложа, поставя пред, положа пред, сложа пред, поднеса. ꙗже  д(ь)несь нас съꙁдавшїа  трапеꙁѫ намь облнѫ прѣдложвш многых еѫ юдесь Филот 78.17  вьсѣх вѣрных та̆нно сьꙁвала ес  ꙗкоже веерꙋ многѡцѣннꙋ свое прѣдложла ес мѡщ Теоф 260.14 прблжаем сѧ свѧтомѹ твоемѹ жрътьвнкѹ , прѣдложьше подобоѡбраꙁнаа свѧтаго тѣла  кръве Хрста твоего ЛОглаш 382.8 Същото значение и в ЛОглаш 381.9 Яков 324.20. 2. Предложа (на вниманието), предоставя, поднеса. аще млъанїемь блаженнаго іѡанна жтїе прѣшл бхѡм  не въсѣцѣмь тъщанїемь, по въꙁможномѹ намь напсано, ꙗкоже наѧлноѡбраꙁны ѡбраꙁь прѣдложл ЙР 5.9 прѣдъложенꙑ Като прил. Предложен (за причастие). О прѣдложеных ьстных дарѣх, господѹ пом(олм сѧ) ЛЙЗ 297.14 О прѣдложеных (ь)стных дарѣх, господꙋ СЙЗ 365.12 О прѣдложеных дарѣхь, господꙋ помол(мъ сѧ) СВВ 398.19 Същата употреба и в ЛОглаш 376.29.