Речник на Патриарх Евтимий
прѣданьнъ  
прѣданьнъ -ꙑ прил (5) Предаден. Събѡрнаа ѹбѡ цр͠кв добрѣ прѣемш ѿ самⷪвдьць слова с͠тыⷯ аплⷭь, добрѣ ѹставлнна  прѣданна, непоколѣблмⷪ даже до н͠нꙗ дрьжть ИМ 168v.16 Врѣмѧ ѹбо – рее – моего ѡшествїа настоть  праведно въмѣнх въспомѣнѫт вамь ꙗже о православнѣ̆ вѣрѣ, ѡт свѧтыхь апостолъ же  бож(ь)ствных ѡт(ь)цъ прѣданнаа  ѹтвръжденнаа Филот 89.24  въс прѣданнѹю ѿ апⷭль ѹтврьдше вѣрѹ Конст 430v.30 Същото значение и в Конст 431r.23. прѣданьное Като същ. ср. ед. Предаденото, предаденият, завещаният устав.  прѣданнааго крѣпцѣ дръжат се правла. прлежат же ѹсрьдно въсацѣ добродѣтѣл ИМ 173r.18