Речник на Патриарх Евтимий
просвѣщат  
просвѣщат -просвѣщаѭ -просвѣщаеш несв (11) 1. Осветявам.  бышѧ ꙗкоже ѕвѣꙁды на твръд небеснѣ̆, въселеннѫѧ просвѣщаѫще ЙП 182.20 2. Просвещавам, наставлявам, поучавам. Слышещеⷤ сїа ѻкръстнї єꙁыц, ѿ въсѹдꙋ прхождаахѹ  просвѣщаахѹ себе с͠тымь кр͠щенїемь, прїемлюще баню с͠тго д͠ха Конст 428r.20 свѣтꙿ бо на ꙁемл вьсїа, ср(ь)дца вьсѣмь ловѣкѡм просвѣщающ свѣтло  бѣсовскꙋю мранꙋю растаающї̆ нощь Теоф 272.6 На второ̆ параме: Свѣт Хрстовь просвѣщает въсѣх СВВ 394.24 Същото значение и в Конст 424r.5 СВВ 396.5 Яков 332.2. 3. Освещавам. дв͠ьства моего єже въ те сповѣданїа маслоⷨ напааемꙋ  просвѣщаемѹ нъ дажⷣь м рад сего богатно въꙁмъꙁдїе Нед 610r.26 ~сѧ Бивам просветлен, озарен; получавам просветление. Слѣпї бѡ ѹбо прходѧще, вѣроѫ просвѣщаѫт сѧ, слѫцї справлѣѫт сѧ, нѣмї быстро  благоглаголвѣ бесѣдѹѫт ЙР 25.8 Ѡт слѹжбонаелїа бож(ь)ствнаго ощает се  просвѣщает се  слѹжбодѣ̆ствѹет се I Никод 211.17 прблжвꙿ же се томѹ, множае ощает се  просвѣщает се  слѹжбодѣ̆ствѹет се ѡт нго I Никод 211.26