Речник на Патриарх Евтимий
проꙁволꙗѧ  
проꙁволꙗѧ -ѧ прил (3) Като същ. м. ед. мн. Тези, които желаят, желаещите; решените по своя воля. не малѫ бо подаст(ь) полѕѫ  въ ревность прведеть же съ ѹсръдїемь то проходт проꙁвѡлѣѫщм Филот 79.2 Подобает же въсѣкомꙋ, проꙁволѣѫщомꙋ на свѧщенньства въꙁыт степень, сто жтїе мѣт  тѣло II Никод 224.1 Сїа не тѣмь тъїю пѹстынꙗ дарова, нъ  въсѣмь же по тѣхь стопамъ проꙁволꙗющмь ходт Кипр 226.10.