Речник на Патриарх Евтимий
посадт  
посадт -посаждѫ -посадш св (6) Поставя, поставя да седне.  ꙗко нашꙋ тлѣннꙋю мрътьвнꙋю въꙁеⷮ пльть,  тѹ ѻб͠жвꙸ на н͠бса въꙁнесе  ѡдеснꙋю ѻ͠ца посад ИМ 167v.15 •  кѡнстантіна ц͠ра нарее •  црⷭкою багрѣнцею ѻдѣавь, на прѣстолѣ посад црⷭкѡмь Конст 425r.19 б͠лжен раб т хꙿже пршъⷣ г͠ь ѻбрещеⷮ бꙿдеще. амнь г͠лю вамь ꙗко прѣпоасав се посадть ,  мнѹвь послѹжть мь Нед 611r.22 Същото значение и в Мих 172.14 ЙП 191.29. ~сѧ Бивам поставен да седна, да застана. желають аг͠гел тѣхь ст(ь)ствѹ на пр(ѣ)столѣ посадт се о деснѹю бога ѡтца; желають аг͠гел прещат се пльт  кръв Хрстовѣ I Никод 215.22