Речник на Патриарх Евтимий
покарꙗт  
покарꙗт -покарꙗѭ -покарꙗеш несв (17) Покорявам, подчинявям. Сце ꙋбѡ тѡмꙋ вьсѣ ѻдръжѫщꙋ  покарѣѫщꙋ, прспѣ  до него слава прпⷣбныѫ Петк 80r.11 дрѹгы павль, свом въселннѹю ѹтврьждае псанм. мѹтел нꙁлагае • вѣрѹ въꙁмагае • ц͠рквы ѹтвръжⷣае. єꙁыкы покарае Конст 438v.23 Въ тоже врѣмѧ  царство Блъгарское, крѣпко сѫще  слно ѕѣло, въсѧ ѡкръстныѧ страны ѡбьемлѣше же  покарѣаше Филот 95.25 Същото значение и в ЙР 23.12. ~сѧ Покорявам се, подчинявам се. не покарат же се хотещїмь, главною ꙁапрѣт каꙁнїю. напса же  по въсѹдѹ сїа Конст 431v.29 не тъкмо непобѣдмыⷯ богѡвь въꙁбранꙗеш ътлща, нъ  нѣкые прѣлъщаеш покарат се нанае твоемѹ беꙁѹмнѣшомѹ мꙋдрованїю Нед 608v.28  людїе прїемлют тѡ ѹсръдно  покарают се светѣ̆ божїе̆ цр(ъ)кв  правломь е Антим 251.12 Същото значение и в ИМ 163r.6 163v.28 168r.9 173r.1 Нед 608v.24. (не)покарꙗѭще сѧ Като същ. м. мн. Тези, които (не) се покоряват; (не)покорните; подчиняващите се.  покарающее се ѹбѡ бл͠гоьстїа дѡгматѡⷨ, ѹсрьдно прїемат,  ꙁбранномꙋ съетават стадꙋ ИМ 172v.6 не покарающее жеⷭ  въ свое неьствѣ  мрьꙁцѣ прѣбывающее єрес, далее нѣгде ѿганꙗт ѿ православныⷯ стада ИМ 172v.7  покарающее се ѹбо въ сласть прїемлꙗше, протвещее жеⷭ ѿганꙗаше Конст 427r.7 покарꙗѭще сѧ Като прил. Покорните, подчиняващите се. ꙗкоже ѕвѣрїе неѹкрѡтмї, въселеннѫѧ въсѧ обхѡдѧть  же тѣх съвѣтѡмь покарѣѫщѫѧ сѧ ловѣкы потыкаѫть ЙП 184.13