Речник на Патриарх Евтимий
невъꙁможьнъ  
невъꙁможьнъ -ꙑ прил (2) невъꙁможьнаꙗ Като същ. ср. мн. Невъзможните, неизпълнимите неща. Он же невъꙁмѡжна сїа быт глагола ЙР 18.9 тебѣ бѡ едномѹ въсѣ въꙁможна сѫть, ꙗже ѡт ловѣкь невъꙁможна МЕ1-3 339.6 невъꙁможьно естъ Невъзможно, неизпълнимо е. невъꙁможно бѡ тлѣнномꙋ ювꙿствꙋ ѹдобь нетлѣннаа  нескаꙁаннаа вѣрою же тьїю прїемлмаа скаꙁоват ИМ 162r.15 Невъꙁможно бѡ ст(ь) намь вѣдѣт прѣнебесныхь ѹмѡвь танꙿства I Никод 207.18 Смѣшно въсако се  невъꙁможно Антим 249.17 Същото съчетание и в Конст 431v.36 ЛОглаш 381.3.