Речник на Патриарх Евтимий
горьн  
горьн прил (15) 1. Горен, който е разположен на високо място.  не просто нѣкако, нѫ на горнѣйшмь тѫ поставлѣеть степен Мих 171.17  пакы дїакѡн: Благослов, владыко, горнее сѣдалще ЛЙЗ 292.17  свѧщеннкь, горнѫѧ ѧсть въꙁемь, творть съ неѫ кръстъ над свѧтѫѧ ашеѫ, глаголѧ ЛЙЗ 302.8 Същото значение и в Мих. ЛЙЗ 286.1 ЛОглаш 388.5 Яков 313.4. горьн Като същ. м. мн. Горните, небесните неща. Егда бо дѹша ѹпот се въ бож(ь)ствнхь псанхь  въсако къ горнмь подвгнет желанїе. абїе лъгꙿкыма крлома въсходть къ добродѣтѣлй высотѣ I Никод 205.12 Ѹжасн се небо ѡ семь, горнꙗа  долꙋ  правда беꙁаконїе Антим 249.2 2. Висш. бо жꙁнь горнꙗго ст(ь)ства любы ст(ь). понже доброе любмо ст(ь) въсакѡ бѣдещїмь I Никод 219.29 ювꙿстьвь ꙋта се ꙋма бестрастїемь, склабш се красотою, не ꙋкрадена бысть желанїемь, кь желанїю же горнемꙋ дѹшевное вьперающ мꙋдрованїе Теоф 268.17 горьн ерѹсалмъ Горният, небесният Йерусалим. Сїа въса бл͠гаа кѡнстантінь въселннѹю спльн • пѡдвгь добры подвѕа се. теенїе скона. вѣрѹ съблюде • тѣмꙿже  въ прѣмрные прѣсел се ны. въ гѻрнї ієрлⷭмь Конст 439r.19 горьнее отььство Небесното отечество, небесата, мястото на праведниците. елма же прѣдрееннаа въсѣ долꙋ оставль, горнемꙋ вънмааше ѡтьствꙋ, свободномꙋ  беꙁбѣдномꙋ  твръдомꙋ ЙР 7.5 горьнее шьстве Път нагоре, към небесното царство. Рад сего трѣбѹемь светые аг͠гелы не тъкмо ꙁдѣ, въ плът сѹще, нъ  по сходѣ нашемь, єже ѡт сѹдѹ, трѣбѹем тѣхь наставнкы мѣт къ горнмѹ шъствїю I Никод 209.21 На схь дръꙁають протвные слы, о схь радѹют се, на схь наскакають ѡт въсхода же къ горнмꙋ шъствїю I Никод 214.9