Речник на Патриарх Евтимий
желат  
желат -желаѭ -желаеш несв (27) Искам, желая, жадувам. мже ѡбраꙁомъ желаетъ єленъ на стѡнкы вѡдныѫ, сце желаетъ дш͠а моа к тебѣ б͠е Петк 76r.10 въꙁвеселм се ѻбрадованнѣ днⷭь, таковомꙋ ѹсръдїю  мы споⷣбт се желающе. таковыⷨ поьстеⷨ Нед 611v.7 цвѣтнкь добродѣтелей ꙗко беꙁ расꙋжденїа сьблюдш, кь свѣта невещестьвнаго покою прблж се, кь немꙋже проꙁыт желааше, кь мрꙿскомꙋ покою не вьꙁврат се Теоф 267.15 Същото значение и в ЙР 5.10 18.7 20.1 Конст 430v.19 ЙП 188.21 196.5 I Никод 215.1 215.14 215.16 215.18 215.19 215.21 215.22 215.25 Антим 242.19 СВВ 397.1. желаемое, желаемаꙗ Като прил. Желано, искано, жадувано; желана, искана, жадувана. аще каменїе ъстное, вьсѣ ꙋсръдствꙋѫ дат. вьсѣ лштⷭ, да желаемое мнѣ полꙋѧ скрѡвще Петк 80r.29 Блгⷣть же б͠в ѻ неꙁгл͠аннѣмь емѹ дарѣ, ꙗко твоего спⷣоб ме ꙁрѣнїа,  желаемые м полѹт сытост Конст 425r.5 желаемꙑ Като същ. м. ед. Този, който е желан, искан, жадуван. но єже аще хощеш, въ скорѣ ме къ желаемомѹ ѿслш, ємѹже жвѹ  двжѹ се  єсмь Нед 609v.12 желаемое Като същ. ср. ед. Това, което е желано, искано, жадувано. Кѡнстантінꙿ же ꙁлокъꙁньнаго лъст бое се, ѿ͠ьскаго прꙁывааше б͠а на помощь, єже ꙗвт се ємѹ кто ⷭ,  не на мнѡѕѣ желаемое полꙋ Конст 426r.20 въ градь въшⷣьшене по мноѕѣ желаемое съ тъщанїемь скат наеше Конст 433v.13 прлежным мл͠твам едо полѹт просеще • молеще се • ѻбѣщавающе се • то не дѣюще да тъїю желаемое полѹеть Нед 605r.3 Същата употреба и в Конст 432v.36 433v.13.