Речник на Патриарх Евтимий
жрьтва  
жрьтва -ꙑ ж (42) Жертва, жертвоприношение. Тѡ оубѡ въсеьⷭтное дрѣво на нмꙿже себе ѻ наⷭ х͠с жрьтвоу принесе, ꙗко ѡсщ͠енно прикосновенїеⷨ с͠тго тѣла и крьве ИМ 166v.23 Единомоу же живомоу б͠оу истинноую жрътвоу приносимь, єже ⷭ плодь оустьнь. исповѣдоующе се того бл͠гости Нед 608v.4 Бывый архїерей по чинꙋ Мелхиседековꙋ, господи, боже нашь, приносѧй и приносимый и жертвы прїемлѧй, прїими и ѡт рꙋкънашихъ кадило сїе во воню благоꙋханїѧ Яков 325.1 Същото значение и в ИМ 169v.4 169v.11 169v.12 170v.16 Конст 432v.30 Нед 604v.27 608v.32 610r.35 ЛЙЗ 286.24 СЙЗ 365.23 365.26 СВВ 398.13 398.29 ЛОглаш 375.12 377.16 Яков 310.16 315.21 318.1 321.1 328.13 330.14 МЕ1-3 336.20 338.8. жрьтвѫ творт/сътворт Извършвам/извърша жертвоприношение. въ капище въшъⷣше въси велицїи и нарѡити персцїи. ѻбыаи бѡ тѣмь ⷭ, вънгда жрътвоу хотеⷮ творити Конст 425r.35 цр͠а же кѡнстантіна ємше, твръдо стрѣщи его повелѣше, хотеще того жрътвоу скврънныиⷨ тѣхь богѡмь сътворити Конст 425r.32 жрьтва бескръвьнаꙗ Безкръвна жертва. Нѫ онъ оубѡ сѣни и гаданїꙋ слоужааше; съ же самой истинѣ агнъца божїа, иже за миръ весь себе пожершаго, на къждод(ь)нь и безькръвнѫѧ жрътвѫ прилежно о въсемь мирѣ приносѧ ЙП 200.4 Прїими, боже, молитвѫ нашѫ и сътвори нас достойны быти, еже приносити тебѣ молбы и моленїа и жрътвы безькръвныѫ овъсѣх людех твоихъ СЙЗ 363.4 не ѡтврати сѧ ѡт нас, смиренныхъ и ꙋмиленныхъ и недостойныхъ рабъ твоихъ, вꙿрꙋченных приносити тебѣ страшнꙋю сїю ибезкровнꙋю жертвꙋ Яков 316.9 Същата употреба и в СЙЗ 364.16 ЛОглаш 376.7 377.11 Яков 317.2 319.33 323.15 329.32. жрьтва хвалѣ/хваленꙗ Хвалебствена жертва. ꙗко да, неосѫждени ставше прѣд свѧтоѫ славоѫ твоеѫ, принесемь тебѣ жрътвѫ хвалѣ ЛОглаш 375.9 Господи, боже въседръжителю, едине свѧте, приемлѧй жрътвѫ хваленїа ѡт въсѣхъ призываѫщих тѧ въсѣмъ ср(ъ)дцемъ СЙЗ 365.20 жрьтва правьдѣ Праведна жертва. Тогда благоволиши жрътвѫ правдѣ възношенїа и въсѣсъжагаемаа, тогда възложѫт на олтарь твой телцѧ ЛЙЗ 296.30 жрьтва жваꙗ Посвещаване на самия себе си на Бога. Братїе, молѧ вы, прѣдставите тѣлеса ваша чиста, жрътвѫ живѫ богови II Никод 222.7