Речник на Патриарх Евтимий
горькъ
горькъ
-ꙑ
прил
(9)
1. Който има или предизвиква горчив вкус, горчив.
беꙁ вѣст ѹстро своѧ люд горкаго єресска свобод мрака мъглы же мѣстъ, хже не посѣщаеть господь
ЙП
200.14
Да побѣдть множество щедрѡт твох грѣхь нашх лѫкавое събранїе, твоеѫ неꙁьтенныѫ благост пѫноѫ да покрыет сѧ горкое ꙁлобы нашеѫ мѡре
МЕ1-3
337.2
сїа нестѡты неправды ꙁаклнанїй лютаа справленїа, съ трїглавный ꙁъмїй, гѡркым ꙗдовытым ꙁѫбы нас хѡпвь, тлѧ съмрътнѫѧ сїѫ наведе
МЕ1-3
338.23
2. Мъчителен, тежък, суров, жесток.
аще прꙁраѧ прꙁрш на смѣреных ѡтааных нас горкыѧ сїѫ свободш нас темнцѫ, бѫдем мы трѫбы беꙁслъных т юдесь
Филот
94.7
Ѹвы мнѣ, ѹвы мнѣ, како прѣтръпѧ горкое ѕвѣрѣ сънѣденїе
Мих
176.10
Благодарм тѧ, ловѣколюбе владыко, ѡ новых дарѡванїх, хже на нас недостойных съдѣлаль ес, браней междѡсобных меа варварскаго ѡгньнаго належа горкаго плѣненїа же порабѡщенїа вышьшѫ покаꙁавь
МБлаг
345.4
Същото значение и във
Филот
94.11
Конст
427v.10
ЛОглаш
384.14.