Терминологичен Речник
съвъкѹпл҄ень
съвъкѹпл҄ень
-ꙗ
ср
триад.
Съединение
(
συνάφεια, ἡ
)
. Божествеността (същността) е дадена неделимо в разделните (ипостаси), както светлината на три слънца, които се държат едно друго и са неразделими, е налице едно сливане и съединение на светлината:
недѣльно бо въ дѣльнѣхъ аще сть лѣпо съкратꙗще рещ божьство т ѧкоже въ сълнцхъ трьхъ дрьжмомъ дрѹгъ дрѹга нерастѹпьномъ сѹщемъ еднѣмь свѣтьломь растворомь же съвъкѹпленьмь
ЙЕ Бог
82a 3 – 82b 2
Сем. гн.
божьство,
свѣтъ,
слъньце,
растворъ