Терминологичен Речник
дѹша  
дѹша -ѧ ж I. христ. Душа ( ψυχή, ἡ ) . Относно одушевената плът на Сина Божи: въ свое с ѹпостас ѿ стꙑхъ прснодвьнꙑ ѹтробꙑ пльть ѡдш͠евленѹ д͠шю мꙑсльнѹ  раꙁѹмвѹ състав ЙЕ Бог 230а 5 – 8 Сем. гн. ѧсть, сла, мꙑсльно, раꙁѹмво II. есхат. Душа ( ψυχή, ἡ ) – при възкресението ще възкръсне заедно с тялото: въстанъ всꙗко есть съньмъ д͠ш же  плът ЙЕ Бог 343b 3 – 4 Сем. гн. сѫщьство, стьство, ловѣкъ, плъть, въстанъ, въстань III. ет. Живот ( ψυχή, ἡ ) – същност на душата: н кѹпьць малѹ древѹ свою д͠шю пѣнѧщ сѧ морьстѣ шротѣ предать ЙЕ Бог 250а 9 – 250b 1 Син. жвотъ Сем. гн. дѹхъ, бесъмрьть IV. антроп. Душа ( ψυχή, ἡ ) . Един от компонентите, съставляващи двойствената природа на човека: понеже бо сѹгѹбъ ͠лвкъ, отъ д͠ша  плът ЙЕ Бог 242а 6 – 8 Сем. гн. ѧсть, ловѣкъ, плъть V. психол. Душа ( ψυχή, ἡ ) . Безплътно, тварно естество, отнасящо се към един от трите дяла на разумното творение, наред с ангелите и демоните: тоже въ раꙁѹмьнꙑхъ, а͠нглꙑ рекѹ  д͠ша  бѣсꙑ ЙЕ Бог 26b 5. Сем. гн. сѫщьство, стьство, ловѣкъ, мала ѹтварь, ѧсть, сла, мꙑсльно, беꙁмꙑсльно, жвотьно, тъпамо, сѣменьно, родьно, садовьно, птѣѩ, же ꙁждетъ плъть, желань, гнѣвъ, хотѣнь, ѹвьство, прѩть, вдъ, слѹхъ, обон҄ꙗне, въкѹсъ, осѧꙁань, же пот, же гласьно  въꙁдѹшмо, словесьно, ѹмъ, раꙁѹмъ, мꙑсль, вдовьно, прѣмѫдрость, дѣствьно, слово, мѫдрость, волнь, ꙁвол҄ень, самовластьно, плъть