Терминологичен Речник
обраꙁъ  
обраꙁъ -а м I. богоп. 1. Начин (τρόπος, ὁ), по който са неразлъчни лицата на Св. Троица. В тварното не може да се намери подобаващ образ за тази неразлъчност: немоштьно же сть обрѣст въ твар се кѹнѹ беꙁъ раꙁльства мьже бысть съкаꙁат обраꙁъ стыꙗ троцꙗ ЙЕ Бог 68b 6 – 69a 2 2. Начин (τρόπος, ὁ) на съществуване. Имената изразяват не същността (което по отношение на Бога не е възможно), а отношение (τῆς πρὸς ἄλληλα σχέσεως) и начин на съществуване (τοῦ τῆς ὑπάρξεως τρόπου):  невньно  вньное  нерожьствьно  рожьствьное  сходьное с же сѹть не сѹщьству ꙗвлень нъ самѣмь в себе съдрьжꙗнь  бытью обраꙁъ ЙЕ Бог 90b 5 – 91а 1 3. Образ (εἰκών, ονος, ἡ). На човека, поради неговата телесност, е присъщо да прилага към висшите и невеществени енергии на Божеството подобия, образи и символи: л͠вкомъ сѹщемъ намъ  въ дебелѹю сю плъть ѡблаеномъ ст͠аꙗ  вꙑсокаѧ  бесплътьнаꙗ бж͠ьству дѣтельства раꙁѹмѣт л гл͠ат немощьно намъ, аще не обраꙁꙑ л пртъам л прповѣдан л пркладꙑ, же сѹть въ насъ ЙЕ Бог 93a 7 – 94а1 Сем. гн. богъ, бꙑть, сѫщьство, дѣство, мѧ, стна, псань, слово, съкаꙁань, пртъа, прповѣдань, пркладъ II. христ. 1. Начин (τρόπος, ὁ). С оглед на зачатието на Словото Божие: Ꙍ обраꙁѣ бж͠ꙗ словес прѧтю ЙЕ Бог 227а 9 – 10 Син. вдъ Сем. гн. таньство 2. Образ (μορφή, ἡ). Единосъщието на Словото с Бог Отец: ѿ б͠а  о͠ца сꙑ  б͠ъ сꙑ же въ обраꙁъ бж͠ сꙑ ЙЕ Бог 225b 5 – 6 3. Божи образ (εἰκών, όνος ἡ), по който Синът Божи сътворил човека: сътвор бо  по ѡбраꙁꙋ свомѹ раꙁумьна  самовластьна ЙЕ Бог 232b 6 – 8 Син. подобл҄ень Сем. гн. дносѫщь III. амарт. Спецификата на Божия образ (χαρακτήρ, ὁ): нъ понже преступъмь повелѣнью б͠ж(с)твьнꙑꙗ конꙑ обраꙁꙑ омрахомъ ЙЕ Бог 233b 2 – 5 IV. антроп. Образ Божи (_). 1. Човекът е образ Божи (εἰκών, όνος, ἡ) чрез своя разум и самовластие. Такъв той е по волята на Твореца. Бог го създава по свой образ, като му дарява разумност и самовластие: сътвор бо  по ѡбраꙁꙋ свомѹ раꙁумьна  самовластьна ЙЕ Бог 232b 6 – 8 по обраꙁѹ б͠жю словесьнъ же  раꙁѹмънъ  самовластьнъ бывъ въ лѣпотѹ ꙁемльныхъ власть порѹенѹ мꙗше ѿ обьщааго всѣмъ творьца же  вл͠дкы ЙЕ Бог 216a 9 – b4 ѿ вдмаго  отъ невдмаго естьства сътвор л͠вка свома рѹкама по свомѹ ѡбраꙁѹ  подобьствѹ отъ ꙁемлꙗ пьрьсть проплескавъ, дш͠ю же словесьнѹ  раꙁѹмьнѹ свомь въдъмомь. давъ емѹ. еже  бж͠ьствьнъ ѡбраꙁъ рѣхомъ. же бо „по ѡбраꙁѹ“ то раꙁумьно сть  самовластьно ѧвлꙗеть а еже „по подобью“ то ꙁволенью добру, протвѹ мощ, подобт сꙗ ЙЕ Бог 173b 7 – 174b 2 тѣмь бо бесплътмь  властѭ  раꙁѹмомь  мꙑслѭ мѣнмъ сѫща по обраꙁѹ божю ловѣка ЙЕ Шест 212c 7 – 11 (Ø)  же пае го ꙁракъ матъ, вьсего того владꙑка стъ сь  господь, мьже по обраꙁѹ божю бꙑстъ. а  отъ того тѣлесьнааго обраꙁа раꙁл вдѣт стъ ловѣѧ дѹшѧ прложвъше къ бесловесьнѹмѹ скотѹ  къ вьсемѹ жвотѹ ЙЕ Шест 212c 23 – 212d 7 (Ø) Разликата на образа с подобието Божие е там, че докато разумността и самовластието са дадени по природа на всеки човек, както праведни, така и зли, подобието е благодарение на нашата свободна воля, на личното ни усилие: аще  прпрѧжено стъ къ обраꙁѹ  подобьство т мьнѣт стъ обо то сѫще дно  тожде, нъ нѣстъ дно, нъ раꙁл матъ. ово бо самовластьнааго сана раꙁѹмьнааго цѣща сѫщꙗ прмат стъ сѫщьнѣ къ немѹ вьсѣмъ ловѣкомъ,  поспѣшвꙑмъ же  ꙁълꙑмъ. а же по подобьствѹ, по ꙁволеню нашемѹ съврьшен  цѣлен прмлетъ. ꙗкоже сѫтъ по обраꙁѹ божю  невѣрьн вьс  ꙁъл;  ꙗкоже доходтъ просто въ раꙁѹмьно сѫщꙗ слово, не мѣт же такомѹ  подобьства ЙЕ Шест 214d 26 – 215a 24 (Ø) 2. Добродетелите в човешката душа (неуклонимост, незлобивост, благост, мъдрост, правдивост и свобода от всяко зло) са сякаш образ на Божието естество: т бо ѧко  обраꙁ суть б͠ж(с)твьнѹмѹ естьству: беспеальнѹ  беꙁвьрьтьное  беꙁлобьно, нъ бл͠гостьно  премѹдрьно  правьдьно еже вьсеѧ ꙁъл свободьно ЙЕ Бог 232b 6 – 233a 8 Сем. гн. богъ, ловѣкъ, стьство, подобь, раꙁѹмъ, самовласть, ꙁборъ добрꙑ, беспеально, беꙁврьтьно, беꙁълобьно, благостьно, правьдьно, прѣмѫдрьно, же вьсеѩ ꙁъл свободьно V. психол., физ. Очертания, образ (σχῆμα, ατος, τό). Пространствени характеристики на предмета, възприемани чрез зрението, което наред с цвета възприема също оцветеното тяло, неговата големина, очертания, мястото, където се намира, отстоянието между [нас и него], броя му, движението и покоя, неговата гладкост и грапавост, равност и неравност, острота и тъпота, а също състава му – дали е водообразен или земеобразен, т.е. влажен или сух: съвѣсть же  съ мастью  помаꙁан тѣло  вельство его  обраꙁъ  мѣсто. деже есть,  ѿстѹпъ посредьне  смꙗ, пошьствье же  стоꙗне въсрашьно  голо  гладъко  негладъко  остро  тѹпо  съставлене, аще л водьно сть л ꙁемльно, рекъше мокротьно л сухо ЙЕ Бог 188b 5 – 189a 5 тѣмь бо бесплътмь  властѭ  раꙁѹмомь  мꙑслѭ мѣнмъ сѫща по обраꙁѹ божю ловѣка. ще же прмлѭщю подвꙁанмь добраꙗ ꙁволенꙗ дѣльнаꙗ, бꙑватъ  по подобьствѹ; тѣмь бо бѫдетъ подобьнъ къ богѹ ЙЕ Шест 212c 7 – 18 (Ø) Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, пркосъ, посѧꙁань, осѧꙁань, вдъ, масть, тѣло, вельство, мѣсто, отъстѫпъ, смѧ, пошьствь, стоꙗнь, въсрашьно, голо, гладъко, негладъко, остро, тѫпо, съставл҄ень VI. физ. Образ (μορφή, ἡ). Ипостасите на тварното (например при човека) се различават по време и място, по своите знания, сила, образ, нагласа, съчетаване, достойнство, нрав, както и по всички характеризиращи свойства:  мѣстомь раꙁно сѹть  лѣтъмь раꙁльн сѹть  наѹкъмь дѣлꙗть сꙗ  мощью  обраꙁъмь  нравъмь  растворъмь  санъмь  къꙁню  всѣм подобѹющм своствы ЙЕ Бог 77b 7 – 78а 5 Сем. гн. ѹпостась, мѣсто, лѣто, наѹкъ, мощь, нравъ, растворъ, санъ, къꙁнь, своство