Терминологичен Речник
вещь
вещь
-
ж
I. космол. Видимият свят (_), видимите неща, материята, която се възприема сетивно, и нейните съставни части:
аще л любѧщѧ пае сеѩ вдмꙑѩ вещ [] жꙁн прльпѧщѧ хъ на нꙁъко сѧ съпльꙁнѫтъ, то пакꙑ състѫпѧтъ въ горьш обраꙁъ скот отътѫдѹ пакꙑ въ садꙑ въ вьсѣко дрѣво въходѧтъ сѣтьнѣ въ небꙑт отдѫтъ погꙑбнѫтъ
ЙЕ Шест
218d 15 – 28 (Ø)
II. физ.
1. Елемент, стихия (στοιχεῖον, τό).
В природата съществуват четири елемента, от които се състоят всички тела:
всꙗко же тѣло ѿ етырь вещ състоть сѧ
ЙЕ Бог
178b 9 – 179a 4
Елементният състав на нещата е причина за тяхната преходност – те не могат да не подлежат на унищожението:
како л можеть быт беꙁ вреда же вещьм сьложено есть пакы въ ты расходꙗть сꙗ
ЙЕ Бог
31а4 – 7
2. Материя, вещество (ὕλη, ἡ).
Човешкото творчество е несравнимо с Божието – човек може да твори само от пресъществуваща материя:
отъ готовы вещ творть
ЙЕ Бог
57b 3 sq
Син.
вещьство
Сем. гн.
бꙑть,
ꙁьдань,
мръ,
сътвор҄ень,
тѣло,
каьство,
тьлѣнь,
тьлѣньно,
дебельство
III. антроп.
Съставна същина, елемент
(
στοιχεῖον, τό
)
. Човешкото естество отразява елементния строеж на света. От една страна, тялото на човека е съставено от четирите елемента:
пае ꙁдрѧдьно ловѣе стьство етꙑрьм вещьм сѫпротвьнꙑм съставлено сѫще
ЙЕ Шест
48d 19 – 24 (Ø)
сътвор бо въ тебѣ богъ етꙑръ тѣхъ вещ обраꙁъ
ЙЕ Шест
41b 17 – 20 (ἐν σοὶ τῶν τεσσάρων στοιχείων τὴν εἰκόνα)
От друга страна, неговото сетивно знание отразява качествата на елементите. Подобно на тях вкусът, обонянието, слухът и зрението имат различна „тежест“:
ꙗкоже въ вещьхъ обрѧщеш ꙁемлѭ тѧжькѫ, водѫ же ꙁемлѧ льгъашѫ а огнѣ тѧжьашѫ, пакꙑ въꙁдѹхъ водꙑ стъ льгъа а огнѣ тѧжьа, тако же въ насъ ювьства, рекъше въкѹсъ, ѫхан, слѹхъ, ꙁракъ, тоже не вьс равьн
ЙЕ Шест
41c11 – 25 (ἐν τοῖς στοιχείοις)
же стъ ѳрь, же нѣстъ н огнь, н въꙁдѹхъ, н ꙁемлѣ, н вода, н дно отъ простꙑхъ съставъ вещ
ЙЕ Шест
18a 17 – 24 (фразата не е точен превод на гр. μήτε ὅλως ὅπερ ἓν τῶν ἁπλῶν, в което няма точно съответствие на вещь ).
IV. психол.
Вещество
(
ὕλη, ἡ
)
– предмет на сетивното възприятие, който влиза в неговото определение. Сетивното възприятие се дефинира като душевна сила, възприемаща и разпознаваща веществата:
ѹвьство сть сла дшевьнаꙗ, прмтельна вещьмъ, рекъше раꙁѹмьна (Αἴσθησίς ἐστι δύναμις τῆς ψυχῆς ἀντιληπτικὴ τῶν ὑλῶν ἤγουν διαγνωστική)
ЙЕ Бог
189a 3 – 5
Човешката душа, за разлика от душата на животните, не е създадена от материя:
толцѣмь же вꙑшьш ьстьнѣш бесловесьнꙑхъ вьсѣхъ дѹшѧ ловѣьска дѹша, ꙗкоже нѣстъ отъ вещ ноѩ нкоѩже она прѩла бꙑт, нъ отъ самого того творьца въдѹновеноѭ благодѣтѭ
ЙЕ Шест
210c 24 – 210d 7 (Ø)
V. ет. Материята, тварната сетивна реалност в противоположност на духовната
(
ὕλη ἡ
)
, влечението към която при евреите е причина да се установи със закон почитането на съботата:
вѣдꙑ б͠ъ дебело же лѹбоплътьное къ вещ вьсе прѣклоньно ͠льтьска народа, тѹждь же нерасѹдьное (б͠ѹ повелѣвъшю ст се)
ЙЕ Бог
321b 6 – 8
Син.
вещьство
Сем. гн.
сѫбота,
тьлѣнь,
тьлѣньно,
дебельство
VI. естет. Материята, веществото на кръста
(
ὕλη ἡ
)
, която за разлика от образа не се почита:
покланѧемъ же сꙗ ѡбраꙁѹ кр(с)товѹ аще ѡтъ ноꙗ вещ бѹдеть, не вещь ьтѹще – не бѹд –, нъ обраꙁѹ ꙗкоже кр(с)тѹ пркладъ
ЙЕ Бог
254b 7 – 255а 1
Син.
вещьство
Сем. гн.
крьстъ,
крьщень
VII. биол.
Съставна същина, елемент
(
στοιχεῖον, τό
)
, изграждаща телата на всички телесни живи същества:
такоже бꙑт дного тогожде сѫщꙗ, рекъше же сѧ съврьш съложенмь съетанмь етꙑръ вещ, же само къ себѣ състроно
ЙЕ Шест
210а 10 – 18 (Ø)
тѣло стъ ѹто съложенмь тѣхъ етꙑръ вещ състроно
ЙЕ Шест
210а 27 – 210b 2 (Ø)
Син.
вещьство
Сем. гн.
твортво,
дѹша,
ѹвьство,
прѩть