Терминологичен Речник
ѩꙁꙑкъ  
ѩꙁꙑкъ -а м 1. анат. Език [говорен орган] ( γλῶσσα, ἡ ) : ѫда же мѹ ꙗꙁꙑкъ ЙЕ Бог 190b 3 И метафор.  д͠хѹ огньнꙑ ѧꙁꙑкꙑ ꙁъсьꙗвъшѹ ЙЕ Бог 329a 1 нъ ѩꙁꙑкъ апостольскъ юдеса бѣахѫ ЙЕ Бог 39a 22 Общо название на езика и небцето:  два ꙗꙁꙑка, еже сть ꙗꙁꙑкъ съ лалокою ЙЕ Бог 193a 1 Сем. гн. небо, ѹста, лалока, ѫдъ, ѹвьство, прѩть, въкѹсъ, осѧꙁань 2. психол., анат. Език [орган на сетивното възприятие] ( Ø ) . Възприема не само соковете на плодовете, но изобщо всички качества, като топлото, студеното, мекотo и твърдото: посрѣдѣ же ѹстъ ѩꙁꙑкъ ют мꙑ  расѫждан коньцемь, пае же хмосомь, же сѫтъ соц вьсего овоща, съпроста же  вьсѣхъ каьствъ, топлотꙑ мѣнѭ  стѹден  мѧкъкост  жестост  же въскра того ЙЕ Шест 232c 6 – 17 Сем. гн. каьство, дѹша, ѧсть, сла, ѹвьство, прѩть, вдъ, ꙁракъ, слѹхъ, обон҄ꙗне, въкѹсъ, осѧꙁань, сладость, гор҄есть, топлота, стѹдень, бѣлость, рьность, мѧкъкость, жестость 3. грам. Език [знакова система] ( γλῶσσα, ἡ ) : мефод, братъ го, прѣлож всѧ ѹставьнꙑѧ кънгꙑ ѯ͠ отъ елньска ѧꙁꙑка ЙЕ Бог 2a 7 раꙁмѣсомь  раꙁдѣленьемь ѧꙁꙑкомъ ЙЕ Бог 222b 5 Син. гласъ Сем. гн. глаголъ, мѧ, кън҄гꙑ, псмѧ, прѣложень, слово, раꙁмѣсъ, раꙁдѣлень 4. етнол. Народ ( ἔθνος, ους, τό ) :  пакꙑ гл͠емъ елньскꙑ: панъта та еꙁ, а словѣньскꙑ: все ꙗꙁꙑц ЙЕ Бог 13a 1 – 3 ꙗкоже не бꙑ(с) понеже ꙗꙁꙑкъ на ꙁемл до рода того ЙЕ Бог 349a 8 Син. родъ, люде, поган 5. икон. Езичници ( ἔθνη, τά ) : пшеть бо павьлъ ꙗꙁꙑкъ ап͠лъ ЙЕ Бог 305a10 Син. поган Сем. гн. стротельство