Терминологичен Речник
ѫхань  
ѫхань -ꙗ ср богоп. Обоняние ( ὄσφρησις, εως, ἡ ) . В символическото богословие под обоняние се разбира възприемането на нашите помисли и разположеност към Бога; защото и у нас посредством това сетиво се възприема благоуханието: ѹхане же прꙗте еже къ нему мамъ  мысл  блгомышленѧ небонъ въ насъ тѣмь ѹвьствъмь добрыѧ вонѧ прмълемъ ЙЕ Бог 95b 4 – 96a 1 Син. обон҄ꙗнь, обѫхъ Сем. гн. дѹша, ѧсть, сла, мꙑсльно, беꙁмꙑсльно, бесловесьно, ѹвьство, прѩть, вдъ, ꙁракъ слѹхъ, въкѹсъ, осѧꙁань