Терминологичен Речник
лнъ
лнъ
-а
м
ерес.
Елин
(
῞Ελλην
)
като прозвище на езичник, привърженик на езическа религия:
жьрѧахѹ бо елн, жьрꙗхѹ ждове нъ елн бѣсомъ, ждове же б͠ѹ
ЙЕ Бог
301а 7 – 9
Син.
ѩꙁꙑкъ
Сем. гн.
бѣсъ,
ждъ