Терминологичен Речник
же долѹ  
же долѹ синт. физ., психол. [Разположеност] долу ( κάτω, τό ) . Пространствено отношение при предметите, възприемано чрез осезанието и зрението, наред с грапавото и гладкото, сухото и влажното, дебелото и тънкото, [положението] горе, мястото и големината (когато тя е такава, че може да се обхване с едно осезание), а също гъстото и рядкото, заобленото (когато големината му е малка), както и някои други форми: обьще же посаꙁанью  вдѹ грѹдвое  гладъко  сѹхо  вългъко, доблое  тънъко, горѣ же  долѹ,  мѣсто  вельство, гда будеть такъ, ꙗкоже днѣмь просторомь ѡсꙗꙁанемь обьѧт,  астое же  рѣдъко  обьлое, гда есть мало  етер ѡбраꙁ ЙЕ Бог 191b 9 – 192a 8 Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, пркосъ, посѧꙁань, осѧꙁань, вдъ, обраꙁъ, грѹдво, гладъко, сѹхо, влъгъко, дебело, тьнъко, горѣ, мѣсто, вельство, ѧсто, рѣдъко, обьло