Терминологичен Речник
же вьсеѩ ꙁъл свободьно
же вьсеѩ ꙁъл свободьно
синт.
антроп., ет.
Свобода от всяко зло
(
τὸ πάσης κακίας ἐλεύθερον
)
. Една от човешките добродетели, наред с неуклонимостта, незлобивостта, благостта, мъдростта и правдивостта, които са сякаш образ на Божието естество в нас. Бог твори човека по свой образ като разумен и самовластен чрез своите добродетели и пак чрез тях последният се уподобява на своя творец:
сътвор бо по ѡбраꙁꙋ свомѹ раꙁумьна самовластьна по подобьствѹ, се же сть ꙁборꙑ добрꙑм (ἤτοι ἐν ἀρεταῖς) съврьшма, елкоже мощьно ловѣьскѹ естьствѹ. т бо ѧко обраꙁ суть б͠ж(с)твьнѹмѹ естьству: беспеальнѹ беꙁвьрьтьное беꙁлобьно, нъ бл͠гостьно премѹдрьно правьдьно еже вьсеѧ ꙁъл свободьно
ЙЕ Бог
232b 6 – 233a 8
Сем. гн.
ловѣкъ,
стьство,
обраꙁъ,
ꙁборъ добрꙑ,
беспеально,
беꙁврьтьно,
беꙁълобьно,
благостьно,
прѣмѫдрьно,
правьдьно