Терминологичен Речник
дньство  
дньство -а ср 1. триад. Единство ( ἑνότης, ητος, ἡ ) по природа, присъщо на лицата на Св. Троица. Православното учение се издига над ученията на юдаизма и елинизма, като приема полезното в тях – от юдейството взима единството на природата, а от елинизма разделението на ипостасите: ѡбою бо ꙁборѹ ересю пребывать требованое ѿ ждовьска раꙁѹма естьственое дньство а отъ елньства ѹпостасьмъ раꙁдѣль ЙЕ Бог 46a 3 – 7 Сем. гн. богъ, троца, стьство, сѫщьство, дносѫщьство, хотѣнь, нравъ, сла, дѣство 2. христ. Единение [ипостасно] ( ἕνωσις, εως, ἡ ) . Единството на двете природи в лицето на Христос: ꙗкоже л͠вкѹ помаꙁающꙋѹмѹ, а б͠ѹ помажемоѡмѹ, не прелогомь естьствьнꙑмь, нъ едньствомь ѹпостасьнꙑмь, тъжде бо бꙗаше  помаꙁаѧ  мажмъ, мажа ѧко б͠ъ самъ сꙗ ꙗко  л͠вка ЙЕ Бог 287b 4 – 288а 1 Син. дн҄ень Сем. гн. сѹсъ хрьстосъ, стьство