Терминологичен Речник
шьствь  
шьствь -ꙗ ср 1. триад. Движение ( κίνησις, εως, ἡ ) . То е еднакво при лицата на Св. Троица. Божествеността има една същност, една благост, една сила, една воля, една енергия, една власт и тя е една и съща, и трите ипостаси не са подобни една на друга, но тяхното движение е едно и също: едно бо сѹщьство, дна б͠лгость, дна сла  едно хотѣнь, дно дѣство, една власть  една тажде, не тр подобьнꙑ къ себѣ, нъ едно  тожде шьств тр ѹпостас ЙЕ Бог 79a 5 – b 4 Сем. гн. богъ, троца, стьство, сѫщьство, дносѫщьство, хотѣнь, нравъ, благодать, прѣмѫдрость, сла, дѣство 2. астрон. Движение ( κίνησις, εως, ἡ ) . То е различно при планетите и при звездите. Буквално думата „планета“ означава „блуждаещ“. Това название идва оттам, че единствено тези небесни светила се движат в посока, обратна на посоката на движението на небето: планътꙑ же ѧ ꙁовуть, мьже супротвь нб͠с шьстве твое творꙗть ЙЕ Бог 123b 7 – 124а 1 Сем. гн. астрономꙗ, небо, поꙗсъ (пласа), крѫгъ, ꙁвѣꙁда, кронъ, ꙁеѵсъ, аре, слъньце, афродть, ермꙗ/ермсъ, лѹна 3. физ. Движение ( κίνησις, εως, ἡ ) . На него са подложени нещата във физическия свят. На тях им е присъщо възникването и загиването, увеличаването, качественото изменение и преместването: а проаѧ по рожьству  тьлѣнью, растенью же ї грубленю  въ творвьнꙑ прѣлогъ  въ мѣстьно шьствь ЙЕ Бог 27a 2 – 5 Сем. гн. рождьство, тьлѣнь, растень, грѹбл҄ень, прѣлогъ, мѣстьно шьствь