Терминологичен Речник
ѹть  
ѹть -ꙗ ср 1. гносеол. Сетивно възприятие ( αἴσθησις, εως, ἡ ) . Познание за сетивните неща, които получават названието си по това, че са негов предмет (αἰσθητὰ δὲ τὰ τῇ αἰσθήσει ὑποπίπτοντα): ѹвьна же ѹтью подъпадають ЙЕ Бог 188a 7 2. психол. Сетивно усещане ( ἀντίληψις, εως, ἡ ) . Източник на сетивното знание, което се получава в разума („главното“, ръководното начало в човека /τὸ ἡγεμονικόν/), до който посредством нервите и главния мозък се довеждат усещането и възприятието, органи на които са езикът (най-вече краят му) и небцето: ѫда же мѹ ꙗꙁꙑкъ, сего пае коньць,  лалока. въ нꙗже ꙁ мождене прходꙗть жлꙑ плоскꙑ, сповѣдають къ большоѡмѹ бꙑвъше ѹтье  прꙗтье ЙЕ Бог 190b 2 – 7 Сем. гн. ѹмъ, раꙁѹмъ, мꙑсль, слово, прѩть