Терминологичен Речник
ѹть
ѹть
-ꙗ
ср
1. гносеол.
Сетивно възприятие
(
αἴσθησις, εως, ἡ
)
. Познание за сетивните неща, които получават названието си по това, че са негов предмет (αἰσθητὰ δὲ τὰ τῇ αἰσθήσει ὑποπίπτοντα):
ѹвьна же ѹтью подъпадають
ЙЕ Бог
188a 7
2. психол.
Сетивно усещане
(
ἀντίληψις, εως, ἡ
)
. Източник на сетивното знание, което се получава в разума („главното“, ръководното начало в човека /τὸ ἡγεμονικόν/), до който посредством нервите и главния мозък се довеждат усещането и възприятието, органи на които са езикът (най-вече краят му) и небцето:
ѫда же мѹ ꙗꙁꙑкъ, сего пае коньць, лалока. въ нꙗже ꙁ мождене прходꙗть жлꙑ плоскꙑ, сповѣдають къ большоѡмѹ бꙑвъше ѹтье прꙗтье
ЙЕ Бог
190b 2 – 7
Сем. гн.
ѹмъ,
раꙁѹмъ,
мꙑсль,
слово,
прѩть