Терминологичен Речник
ѹвьство  
ѹвьство -а ср 1. анат. Сетивен орган ( αἰσθητήριον, τό ) : ѹвьства же ѹдове рекъше ѹдове, мже ѹмъ ЙЕ Бог 188a 3 – 5 2. гносеол., психол. Сетивна способност ( αἴσθησις, εως, ἡ ) : ѹвьство сть сла д͠шевьнаꙗ, прмтельна вещьмъ, рекъше раꙁѹмьна ЙЕ Бог 188a 5 sq Отделните сетивни способности имат различна ценност: въ насъ ювьства, рекъше въкѹсъ, ѫхан, слѹхъ, ꙁракъ, тоже не вьс равьн ЙЕ Шест 41c 21 – 25 Зрението превъзхожда слуха, но всички сетивни възприятия отстъпват на ума: пакꙑ ꙁракъ слѹха скорѣ стъ; вдтъ бо съ горꙑ шрнꙑ велкꙑ. пакꙑ же ꙁрака ѹмъ скорѣ стъ  ꙗснѣ; раꙁѹмѣтъ небо, [] ꙁемлѭ, море,  же въ нхъ сѧ обрѣтатъ ЙЕ Шест 41c 25 – 42a 7 Син. ѹть 3. гносеол. Сетивно възприятие ( αἴσθησις, εως, ἡ ) : нъ  ѹвтва на по ѡсꙗꙁаню муть ѹвьство ЙЕ Бог 191b 2 – 4 Син. ѹвьствь, ѹть 4. етол. Инстинктивен усет ( αἴσθησις, εως, ἡ ) : словес не прѧстьнъ пьсъ равьно же могѫще обае словес ювьство матъ ЙЕ Шест 244b 11 sq 5. психол. Чувство ( Ø ) : овъгда же же въ нашемь ѹвьствѣ ꙁло  болѣꙁньно, рекъше скрьб  пеал  напаст ЙЕ Бог 316a 9 – b 2 Сем. гн. дѹша, сла, ѹдъ, вдъ, слѹхъ, обон҄ꙗне, въкѹсъ, осѧꙁань, скрьбь, пеаль, напасть