Терминологичен Речник
ловѣкъ  
ловѣкъ -а м I. богоп. Човек ( ἄνθρωπος, ὁ ) . На човека, поради неговата телесност, не му е възможно да познава и изразява висшите и невеществени енергии на Божеството, без да прибегне към подобия, образи и символи: л͠вкомъ сѹщемъ намъ  въ дебелѹю сю плъть ѡблаеномъ ст͠аꙗ  вꙑсокаѧ  бесплътьнаꙗ бж͠ьству дѣтельства раꙁѹмѣт л гл͠ат немощьно намъ, аще не обраꙁꙑ л пртъам л прповѣдан л пркладꙑ, же сѹть въ насъ ЙЕ Бог 93a 7 – 94а1 Сем. гн. богъ, мѧ, бꙑть, сѫщьство, дѣство, мѧ, стна, псань, слово, съкаꙁань, пртъа, прповѣдань, пркладъ II. креац. Човек ( ἄνθρωπος, ὁ ) . Човекът е сътворен подобно на целия свят. Неговото създаване обединява различните дялове на творението. Бог превежда и сътворява от небитие в битие всичко видимо и невидимо, а също и съставения от видимото и невидимото човек: ѿ небытьꙗ въ быть преведе  сътвор все вдмо  невдмо  еже отъ вдмаго  ѿ невдмаго съложена л͠вка ЙЕ Бог 103b 2 – 6 Човекът е създаден по образ и подобие Божие. Такива са душата и разумът в него: ѿ вдмаго  отъ невдмаго естьства сътвор л͠вка свома рѹкама по свомѹ ѡбраꙁѹ  подобьствѹ отъ ꙁемлꙗ пьрьсть проплескавъ д͠шю же словесьнѹ  раꙁѹмьнѹ свомь въдъмомь давъ емѹ ЙЕ Бог 173b 7 – 174a 1 прходѧ же на сътворен  бꙑт ловѣкѹ, тоже  съвѣтъ особь о немь покаꙁатъ  помꙑшлен  по обраꙁѹ  по подобьствѹ  сътвор ЙЕ Шест 210b 7 – 15 (Ø) тѣмь бо бесплътмь  властѭ  раꙁѹмомь  мꙑслѭ мѣнмъ сѫща по обраꙁѹ божю ловѣка. ще же прмлѭщю подвꙁанмь добраꙗ ꙁволенꙗ дѣльнаꙗ, бꙑватъ  по подобьствѹ; тѣмь бо бѫдетъ подобьнъ къ богѹ ЙЕ Шест 212c 7 – 18 (Ø) Сем. гн. богъ, ѹмъ, промꙑслъ, благодать, вна, обраꙁъ, подобьство III. христ. Човешката природа на Христос ( ἄνθρωπος, ὁ ) :  б͠ъ сꙑ съврьшенъ л͠къ съврьшенъ будеть ЙЕ Бог 226а 3 – 5 ꙁане л͠вка об͠жена гл͠емъ, нъ б͠а ѡ͠лвьша сꙗ ЙЕ Бог 230b 6 – 7 Син. тварь Сем. гн. въплъщень, слово, сѹсъ хрьстосъ, богъ IV. антроп. По своята природа човекът ( _ ) е и плът, и дух – плът по своето изграждане, а дух по благодат: тъжде плъть  дѹхъ: плъть въꙁдвїженмь, духъ даромъ ЙЕ Бог 175b 2 sq Той обединява в себе си различните дялове на творението. Затова човекът е микрокосмос. Бог го създава непорочен, непосредствено изпълнен с добродетел, без скръб и печал, просветлен с всяка добродетел и надарен с всички блага, сякаш някакъв втори свят, малък в големия: сътвор ѹбо бъ л͠вка беꙁълобы права добровольна бескрьб беспеал всѣмь добромь ꙁборомь освѣщена вьсѣмь благомъ обрастьна ꙗко  вътораѧ мрѹ тварь въ велцѣ малъ... ЙЕ Бог 174b 7 – 175a 1 Освен че обхваща в себе си достойнствата на света, той е сякаш образ на целия свят. Човекът е подобен [1.] на неодушевените неща чрез своето тяло и с това, че е смес на четирите елемента: объщьствуеть бо къ беꙁдушьнꙑмъ же плътью  же ѿ етꙑрь вещ растворь ЙЕ Бог 180b 6 – 8 Човекът обаче е подобен и [2.] на неразумните живи същества – на растенията посредством хранителната, растежната и семенната, т.е. раждащата сила: по ботѣню  растенью  сѣменьмь, рекъше рожьствъною слою ЙЕ Бог 181a 1 – 3, а на животните – със същото, а освен това и с въжделението (т.е. с гнева и желанието), със сетивното възприятие и с целенасоченото движение: къ бесловесьнꙑмъ тѣмже, нъ сменьнѣ по хотѣнью, рекъше гнѣвъмь  желанмь  по ѹвьствѹ  поѹстрьмьнѹѹмѹ шьствью ЙЕ Бог 181a 3 – 7 Човекът обаче е подобен и [3.] на ангелския свят. Посредством мисловната си способност човек се съчетава с безплътните и разумни естества, като мисли, разбира и разсъждава за всяко нещо, като се стреми към добродетелите и обича благочестието, което е върхът на добродетелите – с това човекът е микрокосмос: ї прмѣшаеть же сꙗ мꙑсльнꙑмь къ бесплотьнꙑмъ  раꙁѹмьнꙑмь стьствъмь. помꙑшлꙗѧ  раꙁѹмѣваꙗ  расѹждаꙗ когожьдо  слѣдꙗ добротꙑ,  еже въгожденю върхъ есть добровѣрьство любꙗ – тѣмь мала ѹтварь л͠вкъ есть ЙЕ Бог 181b 7 – 182a 5 Сем. гн. стьство, ѹтварь, мꙑсльно, бесплътьно, раꙁѹмьно, въгождень, добровѣрьство, вещь, гнѣвъ, растворъ, хотѣнь, желань, ѹвьство, ѹстрьмьно шьствь V. амарт. Грехопадналият човек ( _ ) : прельствъшааго сꙗ л͠вка ЙЕ Бог 221b 2 мже тъщмое бꙗше грѣхѹ отърѣꙁане, на много сꙗ расꙑпавъшю  порабощьшю л͠вка ЙЕ Бог 223а 2 – 4 Син. тварь Сем. гн. грѣхъ, прѣльсть