Терминологичен Речник
нъ  
нъ -ѹ м ангел. Чин ( τάξις, εως, ἡ; τάγμα, ατος τό ) . Основна единица на ангелското войнство. Отнася се към всяко от деветте ангелски естества, които са подредени в три чиноустроения (ѹтварь, διάταξις): хꙑтрꙑмь творьцемь богомь ꙁведен сѫтъ  бꙑшѧ беꙁвещьнꙑхъ  раꙁѹмьнꙑхъ ѹтвар нове ЙЕ Шест 37b 25 – 37c 2 Такова е учението на св. Дионисий Ареопагит: ст͠ꙑ  стотьнꙑ  б͠гословесьнꙑ донс  аропагтъ рее: всѧ богословесьнаѧ еже сть божьствьнаѧ псаньꙗ нб͠съскаѧ сѹщьства ѳ͠ нарее. та же сѹщьства бж͠ьствьнꙑ стодѣтель преда на тро раꙁлѹаꙗ троьскꙑꙗ ѹтвар. т бꙑт прьвѹю рее, о б͠ꙁѣ сѹщѹ прсно  въ мънѣ  бесредъства дньствꙗще сꙗ шестокрльн серафмъ  многоѡт хѣровмъ  с͠т престол; вътораꙗ же ѹтварь гд͠ьст  сльн власт; третьꙗѧ же ѧже  послѣдьнѧꙗ наатъц, арханг͠л  анг͠л ЙЕ Бог 112b 4 – 113b 2 Син. санъ Сем. гн. ѹтварь, серафмъ, херѹвмъ, прѣстолъ, господьство, сла, власть, наѧтъкъ, наѧло, арханг҄елъ  анг҄елъ