Терминологичен Речник
хотѣнье
хотѣнье
-ꙗ
ср
I. триад. Воля (θέλημα, ατος, τό) – една от проявите на Божието единство, наред с единосъщието, дадеността на ипостасите една в друга (τοῦ ἐν ἀλλήλαις εἶναι τὰς ὑποστάσεις), тъждествеността на тяхната воля, енергия, сила, власт и движение:
а мьже дносѹщьство самы в себѣ сѹть ѹпостас тождьство хъ хотѣнью же дѣствѹ слѣ власт поступѹ, да тако рекѹ неѿрѣꙁьно еже бꙑтї еднъ б͠ъ ꙁнамъ
ЙЕ Бог
76a 1 – 6
тѹ бо же обьще то правьдою сꙗ вдть ꙁа неже прсно сть тождьство сѹщьства дѣтельства хотѣньꙗ нравѹ днод͠шьств(о), ї властї же слѣ блажьства тождьство
ЙЕ Бог
78b 5 – 79a 3 .
В Светата Троица отсъства каквото да било различие по воля, нрав, сила, действие или нещо друго телесно, пораждащо различията при нас:
н хотѣнью раꙁлен, н нраву, н слѣ, н дѣствѹ, н другаго етера, еже вещьнюю всѣмъ въ насъ раждѧють раꙁдѣлъ
ЙЕ Бог
80b 7 – 81a 4
В нея има една същност, една благост, една сила, една воля, една енергия, една власт и тя е една и съща, а не че трите ипостаси са подобни една на друга, но тяхното движение е едно и също:
едно бо сѹщьство, дна б͠лгость, дна сла едно хотѣнь, дно дѣство, една власть една тажде, не тр подобьнꙑ къ себѣ, нъ едно тожде шьств тр ѹпостас
ЙЕ Бог
79a 5 – b 4 .
Сем. гн.
сѫщьство,
благость,
сла,
дно дѣство,
дѣтельство,
власть,
нравъ
II. богоп.
Воля
(
θέλημα, ατος, τό
)
. По своята сила Св. Троица е непристъпна и непознаваема, а е измерима единствено чрез нейната воля:
непрїстѹпьну слѹ, нкоеюже мѣрою ꙁнаема, нъ тъью же свомъ хотѣньмь ꙁмѣрма (ἀπρόσιτον δύναμιν οὐδενὶ μέτρῳ γνωριζομένην, μόνῳ δὲ τῷ οἰκείῳ βουλήματι μετρουμένην)
ЙЕ Бог
48b 2 – 5
Сем. гн.
сѫщьство,
благость,
сла,
мѣра,
дно дѣство,
власть,
дѣтельство,
нравъ
III. ангел.
1. Желание (γνώμη, ἡ).
Отличава се с изменчивост и при ангела, който променя волята си, защото е тварен, а всичко тварно е изменчиво:
хотѣньемь ꙁвратво еже сѧ рееть волевратьно. вьсе бо ꙁдань ꙁвратьно есть, тъью же неꙁъдано сть неꙁвратьно есть
ЙЕ Бог
105b 7 – 106a 3
2. Произволение (προαίρεσις, εως, ἡ).
Представлява проява на обратимостта (наред с гибелта), присъща на ангела, както и на всичко, което се е обърнало от небитие в битие:
егоже бо бꙑть ѿ ꙁврата нааша, то то ꙁвратѹ повньно есть, л тьлѣꙗ л хотѣньемь ꙁмѣнꙗѧ сꙗ
ЙЕ Бог
25b 8 – 26a 3
Сем. гн.
сѫщьство,
бꙑть,
ꙁвратъ,
тьл҄ꙗ
IV. креац., икон. Сила (θέλησις, εως, ἡ). Творческата, сдържаща и промислителна сила на Бога е същевременно блага воля:
Б͠ъ ѹбо есть творьць промъісльнїкъ твортельнаѩ его сла съдрьжѩщѩ съпромъішлѩющѩ б͠лго емѹ хотѣне есть
ЙЕ Бог
205b 17 – 206a 2
Син.
богъ,
твортел҄ь
Сем. гн.
творьць,
съпасень
V. онтол. Воля (θέλημα, ατος, τό). Божията воля и мисъл са корен за неизменността [в света]:
бж͠ье хотѣнь помꙑшлень корень неподвꙁаꙗ сꙗ мать
ЙЕ Бог
105b 6 – 8
VI. антроп. Воля (θέλημα, ατος, τό). Бог по природа устроява човека със самовластна воля:
сего самовластьнымь хотѣньемь естьствьнѣ ѹтвор
ЙЕ Бог
126a 2 sq
VII. мариол. Желание (θέλημα, ατος τό). С оглед зачатието на Дева Мария:
не ѿ хотѣнꙗ, н помꙑшленѧ л съвъкѹпа мѹжьска
ЙЕ Бог
226b 5 – 7
Син.
помꙑшл҄ень
Сем. гн.
богъ,
дѣва марꙗ,
богородца,
плъть,
прѩть,
въплъщень,
слово,
сѹсъ хрьстосъ