Терминологичен Речник
херѹвмъ
херѹвмъ
-?
м
нескл
ангел.
Херувим
(
Χερουβίμ, οἱ/τά, Hebr.
)
. Ангелски чин, стоящ на второ място в първото и най-висше чиноустроение на небесните естества, което е непосредствено приближено до Бога:
т бꙑт прьвѹю рее, о б͠ꙁѣ сѹщѹ прсно въ мънѣ бесредъства дньствꙗще сꙗ шестокрльн серафмъ многоѡт хѣровмъ с͠т престол
ЙЕ Бог
113a 2 – 7
Писанието ни открива, че херувимът е шестокрил – славейки Бога, с две крила лети, с други две покрива лицето си, а с останалите две покрива нозете си:
херѹвмъ бо съкаꙁаѭтъ сѧ прѣмѫдрость спльнена. оесꙑ спльнь глава рамѣ крлѣ ноꙁѣ прьс, вьсе оесꙑ сплънь бѣаше; прѣмѫдрость бо вьсѫдѹ вдтъ. шесть, рее, крлъ дномѹ шесть дномѹ. дъвѣма покрꙑваахѫ лца, дъвѣма же ноꙁѣ, дъвѣма же парѣахѫ; въпꙗхѫ дрѹгъ къ дрѹгѹ: свѧтꙑ, свѧтꙑ, свѧтꙑ господь саваѡѳъ, рекъше господь вонъ. шесть крлъ дномѹ шесть крлъ дномѹ, да то дъва на десѧте. осмь мльѧтъ, а етꙑр въпѭтъ
ЙЕ Шест
44b 1 – 28
С това Писанието алегорично ни открива пределите на богопознанието – покриването на лицето и нозете показва, че ние не можем да постигнем началото и края, а трябва да се задоволим със средата, т.е. с действията (енергиите) на Бога:
да есомѹ. нꙑ ѹтъ пьсан? не не вьсего л пꙑтат о боꙁѣ, нъ ово мльанмь проповѣдоват, ово вѣроѭ славт богословленмь. поьто л покрꙑваѭтъ ноꙁѣ главѫ? не мьже л богѹ н наѧло сѧ обрѣтатъ н коньць. дъвѣма же покрꙑваѭтъ главѫ, дъвѣма же ноꙁѣ, да ꙗвѣ стъ, ꙗко срѣдьнма крлома лѣтаахѫ а н горьнма н дольнма. подоба бо намъ глаголѭщемъ о срѣдьнмь глаголат, ꙗко богъ стъ, ꙗко творьць, ꙗкоже владꙑка, ꙗко благодѣць. се вьсе срѣдьне стъ. аще л рееш, како сѧ стъ родлъ, то главѫ с обнажлъ, ѭже херѹвмъ покрꙑваѭтъ; аще рееш, къде стъ коньць, то божѩ ногꙑ обнажаш, ѭже херѹвмъ покрꙑваѭтъ. покрꙑватъ же главѫ ноꙁѣ, не хотѧ съкрꙑт нъ хотѧ съкаꙁат, ꙗкоже не слѣждено н достжмо ѹмомь рождьство го коньць; бес коньца бо стъ
ЙЕ Шест
44b 28 – d 20
Сем. гн.
санъ,
ѹтварь,
нъ,
серафмъ,
прѣстолъ,
господьство,
сла,
власть,
наѧтъкъ,
наѧло,
арханг҄елъ,
анг҄елъ