Терминологичен Речник
ходата
ходата
-ꙗ
м
сотир., христ.
Застъпник, ходатай
(
μεσίτης, ὁ
)
. Въплътилия се Бог Слово:
„ ходата б͠ѹ ловѣкомъ бъівает“
ЙЕ Бог
226b 17 – 18
Сем. гн.
богъ,
въплъщень,
съпасень,
слово