Терминологичен Речник
ѹтел҄ь
ѹтел҄ь
-ꙗ
м
христ.
Учител
(
διδάσκαλος, ὁ
)
. Господ като учител на човека:
самъ творьць г͠ь ꙁа свою тварь въꙁдвгнеть брань дѣлъмь ѹтель
ЙЕ Бог
224а 3 – 5
Син.
наставьнкъ,
вождь
Сем. гн.
сѹсъ хрьстосъ,
господь