Терминологичен Речник
ѹенкъ  
ѹенкъ -а м ист. Ученик ( μαθητής, οῦ, ὁ ) . Най-близките и верни последователи на Иисус Христос, в тесен смисъл дванадесетте апостоли: ꙁавѣтъ новъ полож с͠тꙑїмъ свомъ ѹенкомъ  апостоломъ  тѣм всѣм вѣрѹющїм къ немѹ ЙЕ Бог 264а 9 – 264b 3 Син. апостолъ, повѣдьнкъ Сем. гн. сѹсъ хрьстосъ, ѹень