Терминологичен Речник
ѹставъ  
ѹставъ м ангел., лог. Определение ( ὅρος, ὁ ) . Знанието [в общия случай] се свързва с даването на определения. В този смисъл ангелът е непознаваем, защото ейдосът, съставляващ неговата същност, и определението му се знаят само от Твореца. Затова той може единствено да бъде описван – като същност разумна, вечно подвижна, свободна, безтелесна, служеща на Бога, по благодат получила безсмъртна природа: аньгелъ ѹбо есть сѹщьство раꙁѹмно, прсношьствено самовластьно бесплътьно б͠ѹ слѹжꙗ, даръмь въ естьствѣ бесъмьрть премъ. егоже сущьства вдъ ѹставъ еднъ творьць вѣсть ЙЕ Бог 104b 8 – 105а5 Сем. гн. стьство, сѫщьство, анг҄елъ, дѹхъ, дѹша, свѣтъ, освѧщень, нъ, санъ, ѹтварь, родъ, вдъ, обраꙁъ, слово, своство, сво, особь, раꙁьньство, въпросъ, отъвѣтъ стна, лъжа