Терминологичен Речник
ѹпостась
ѹпостась
-
ж
I. триад. Ипостас (ὑπόστασις, εως, ἡ) – всяко от лицата на Св. Троица. Бог се знае и е в три съвършени ипостаси:
вѣмь сповѣдаемъ... ї ꙗко въ трьхъ ѹпостасьхъ поꙁнаваеть сѧ есть: о͠цю, рекѹ, сн͠ѹ ст͠ому дх͠у
ЙЕ Бог
19b 4 – 8
Това е едно царство в три ипостаси, знаемо и покланяемо с един поклон; в него вярва и му служи цялата разумна твар:
едно ц͠р(с)тво въ трьхъ съврьшенѣхъ ѹпостасьхъ ꙁнаемо же покланꙗемо еднѣмь поклонъмь, вѣруемо же служмо всею словесьною тварью
ЙЕ Бог
51a 1 – 5
Православното учение се издига над ученията на юдаизма и елинизма, като преодолява тяхната едностранност и приема полезното в тях – от юдейството взима единството на природата, а от елинизма разделението на ипостасите:
ѡбою бо ꙁборѹ ересю пребывать требованое ѿ ждовьска раꙁѹма естьственое дньство а отъ елньства ѹпостасьмъ раꙁдѣль
ЙЕ Бог
46a 3 – 7
1. Единство на ипостасите.
В Св. Троица общото се наблюдава истински поради съвечността, тъждеството на същността, енергията и волята, поради единодушието на волята и решението, също поради тъждеството на властта, силата и благостта. Става дума не за подобие, а за тъждественост и за едно начало на движението. Защото една е същността, една е благостта, една е силата, една е волята, една е енергията, една е властта – те са едни и същи, а не три, подобни една на друга, но движението на трите ипостаси е едно и също:
тѹ бо же обьще то правьдою сꙗ вдть ꙁа неже прсно сть тождьство сѹщьства дѣтельства хотѣньꙗ нравѹ днод͠шьств(о), ї властї же слѣ блажьства тождьство. не рѣхъ подобоство нъ тожьство еднъ стокъ шьствю, едно бо сѹщьство, дна б͠лгость, дна сла едно хотѣнь, дно дѣство, една власть една тажде, не тр подобьнꙑ къ себѣ, нъ едно тожде шьств тр ѹпостас
ЙЕ Бог
78b 5 – 79b 4
Разделението е неприсъщо на Божествените Лица. Ние казваме, че ипостасите са съвършени, за да не мислим съставност в Божествената природа, защото съставността е начало на разделението:
съврьшены ѹбо постас г͠лемъ да не сълогъ о бжьствьнѣмь раꙁумѣваемъ естьствѣ съложене бо сть наало растѹпленю
ЙЕ Бог
75a 6 – 75b 4
Божията същност („ейдос“) не може да се състои от ипостасите, защото това предполага сложност. Освен това сложността се получава от несъвършени ипостаси, каквито не са Божествените Лица:
все бо еже ѿ несъврьшенꙑхъ сълежѧ сꙗ съложьно всꙗко сть. съврьшенам же ѹпостасьм немощьно сть сълогѹ бꙑт. того дѣльма не гл͠емъ вдмаго ѿ ѹпостас нъ въ ѹпостасьхъ
ЙЕ Бог
74a 5 – b 4
2. Различие на ипостасите.
Лицата на Светата Троица се различават по личните си свойства („нероденост“, „роденост“, „изхождане“):
вѣмь сповѣдаемъ... ї ꙗко оц͠ь сꙑнъ ст͠ꙑ дх͠ъ всꙗьскꙑ дно сѹть раꙁвѣ нерожьствѣ рожьства сходꙗ
ЙЕ Бог
19b 4 – 20а4
Аналогията за Божественото единство в образа за огъня и неговата светлина е ограничена, защото светлината няма своя ипостас извън огъня, докато Синът е съвършена ипостас, макар и неотделима от ипостаста на Отца:
нъ свѣтъ не сво съставъ кромѣ огнѧ мать а сынъ съврьшена ѹпостас есть отьꙗ не ѡтълѹены ѹпостас
ЙЕ Бог
68b 1 – 5
На свой ред, когато чуем, че Духът съпътства Словото и явява неговата енергия, ние Го мислим като същностна сила, сама по себе си видима в собствена ипостас, която изхожда от Отца и почива в Словото:
такоже дх͠ъ слꙑшавъше бж͠, же съвѣдѣтельство есть словес ꙗвлꙗеть ему дѣство... раꙁумѣвамъ... слꙋ сущьнѹ, саму в себѣ въ сво ѹпостас вдмѹ, ѿ отьцꙗ сходмѹ а въ словес повамѹ т томѹ сущю ѧвлꙗнцѹ
ЙЕ Бог
44a 4 – 45a 1
Син.
съставъ,
лце
Сем. гн.
богъ,
троца,
сѫщьство,
стьство,
дносѫщьство,
собьство,
сълогъ,
хотѣнь,
нравъ,
сла,
дѣство
II. христ. Ипостас на Христос (ὑπόστασις, εως, ἡ):
въ свое с ѹпостас ѿ стꙑхъ прснодвьнꙑ ѹтробꙑ пльть ѡдш͠евленѹ д͠шю мꙑсльнѹ раꙁѹмвѹ състав
ЙЕ Бог
230а 5 – 8
В своята ипостас Христос съдържа пълнотата на Божията и на човешката природа, поради което има плът и възкръсва пред очите на апостолите и ангелите:
аще не б плътѣнъ былъ. то аплⷭ аг͠гл кого вдѣшѫ въск͠рсша. на нбсⷭа въсходѧща. нѫ съ г͠ъ брате двѣ естⷭва мы. въ едно ѹпостас съвръшєнъ єⷭ б͠ъ, съвръшенъ л͠вкъ
ЙЕ Пр
247б 4–9
Син.
съставъ,
лце
Сем. гн.
въплъщень,
слово,
сѹсъ хрьстосъ,
стротельство