Терминологичен Речник
ѹмъ  
ѹмъ -а м I. богоп. Ум ( νοῦς, ὁ ) . Бог стои над всеки ум: [ꙗкоже] стъ лѣпо богѹ бес прклада ꙁдрѧдь ѹньшю бꙑт, гоже сѧ н же ѹмъ [не] домꙑслтъ ЙЕ Шест 20d 10 – 15 (Ø) Щом величината на небето превишава мярата на човешката мисъл, как ли умът ще може да изследва вечносъществуващото естество:  аще небесьно вельство мꙑсл ловѣьскꙑѩ мѣрꙑ сходтъ, то прсносѫще стьство какъ ѹбо ѹмъ можетъ слѣдт? ЙЕ Шест 144d 4 – 10 Доколкото имаме познание за разумното Божие естество, това става чрез ума, а не чрез сетивата: свое бо бѹ мысльно стьство  ѹмъмь еднѣмь прꙗто ѡво же всꙗьскы ѿдалено лежꙗ мьже подъ ѹвьствъмь ꙗвѣ падаеть ЙЕ Бог 172b 3 – 7 Сем. гн. сѫщьство, стьство, мꙑсль, ѹвьство, вельство, мѣра II. енерг. Ум ( νοῦς, ὁ ) . С негова помощ се издигаме в Царството Божие – в боголепната област [на Божествените енергии] свръх небесата, където заедно със светците достига дивно съзерцание и духовна радост: како т сѧ въꙁемлетъ ѹмъ вꙑше небесъ  акꙑ боголѣпьнаꙗ та мѣста вдѧ сѧ сътворш  сладъкаꙗ  славьнаꙗ  свѣтьлаꙗ,  съ тѣм свѧтꙑм радѹѩ сѧ хвалш бога въ красьнꙑхъ тѣхъ мѣстѣхъ,  поꙁоръ двьнъ вдш  весельство ЙЕ Шест 213a 3 – 16 (Ø) Със своя разум човекът е подобен на ангелския свят. Понеже душата му е безплътна и има мисъл и разум, подобни на горната твар (на света на ангелите), нейните мисли и действия са насочени нагоре; затова разумът насочва човека към Бога: да  дѹша го бесплътьна сѫщ  вьсѫ мꙑсль  раꙁѹмъ мѫщ  ѫжьство въ горьн твар, рекъше вꙑше небесъ, мьже стъ ѹстрона, на тъ же дѣствꙑ бесплътьнꙑм  мꙑсльм въꙁемлетъ с ѹмъ  тамо въсходтъ ЙЕ Шест 212d 16 – 28 (Ø) С помощта на Божията благодат нашият мъгляв ум може да разгледа сякаш в огледало Божиите дела: твоꙗ благодать нꙑнѣ, владꙑко беспркладьнꙑ, [да] объсꙗтъ мьгльнꙑ нашь ѹмъ, да понѣ хѹдѣ раꙁѹмѣмъ юдьнаа дѣла божꙗ  акꙑ сквоꙁѣ ꙁрьцало доꙁьрѧще ЙЕ Шест 35d 26 – 36a 7 Сем. гн. богъ, вна, дѣтельство, дѣство, сла, даръ, благодать, лѹа III. антроп. Ум ( νοῦς, ὁ ) . 1. Самовластието на човека. Свободният избор се извършва в условие на равновероятност на взаимноизключващи се варианти. При човешките дела има равна възможност както за едното, така и за другото (противоположно на него) действие и решението е на нашия разум, който е начало на действие: равьно же мощьство сть же то само можеть  сѹпротвьно ему творть же сего ꙁборъ ѹмъ нашь  сь есть въало дѣлѹ ЙЕ Бог 198b 8 – 199a 1 Умът е самовластното в душата, по аналогия с душата в тялото: ꙗкоже бо ѡко въ плът тако  въ дш ѹмъ самовластьнъ ЙЕ Бог 177b 4 – 6 Той издига човека над цялата видима твар: ловѣкъ бо ѹмъ мꙑ вꙑш стъ вьсеѩ твар вдмꙑѩ ЙЕ Шест 132a 2 – 5 (Ø) тае потомь послѣжде  ловѣкъ сѧ твортъ, же вьсѧ тꙑ нареенꙑѩ слꙑ матъ  ще ꙁдрѧдь ѹньшѫ, съмꙑсльнѫѭ  раꙁѹмьнѫѭ дѹшѫ, рекъше ѹмъ  раꙁмꙑслъ, мьже  вьсѣхъ онѣхъ вꙑш стъ  ѹн ЙЕ Шест 171b 12 – 22 (Ø) 2. Тяло – ум. Тялото е по-принизено от ума – то е малко, а той велик, то е ограничено, а той се издига над небесата: пршьдъ же къ ловѣкѹ  ѹмъ с акꙑ погѹблѭ юдѧ сѧ,  не домꙑшлѭ себе, како въ коль малѣ тѣлѣ толка мꙑсль вꙑсока, обдѫщ вьсѫ ꙁемлѭ  вꙑше небесъ въꙁдѫщ. къде л стъ првѧꙁанъ ѹмъ тъ? како л ꙁдꙑ с тѣла продетъ кровꙑ насобьнꙑѩ? продетъ въꙁдѹхъ  облакꙑ, мнетъ слъньце  мѣсѧць  вьсѧ поꙗсꙑ  ꙁвѣꙁдꙑ, фрь же  вьсѣ небеса;  томь асѣ пакꙑ въ тѣлѣ сѧ свомь обрѧщетъ ЙЕ Шест 206b 10 – 206c 3 (Ø) Тялото е воин, а умът е княз и цар: тѣло бо вонъ стъ, а ѹмъ кънѧꙁь  цѣсарь ЙЕ Шест 226b 2 – 4 (Ø) 3. Чудна е връзката на душата и тялото: да како ѹбо ѹмъ сь  дѹша, въ браньнѣмь семь тѣлесе сꙑ првѧꙁанъ ЙЕ Шест 213а 16 – 20 (Ø) Сем. гн. богъ, ловѣкъ, стьство, обраꙁъ, подобь, самовласть, власть, раꙁѹмъ, мꙑсль IV. ангел. Ум ( διάνοια, ἡ ) . За незримото творение нашият ум няма ясно знание: ѹмъ не можетъ ꙗснѣ раꙁѹмѣт н менъ хъ ꙁобрѣст. тѣм вьсѣм невдмаꙗ ѹтварь спльнена стъ ЙЕ Шест 17a25 – 17b4 Сем. гн. анг҄елъ, ѹтварь, мѧ V. гносеол. Ум ( νοῦς, ὁ ) . 1. Познание за общото. С негова помощ познаваме единството и общността на природата: раꙁумѣвамъ бо ѹмъмь ꙗко петръ  павьлъ тогожде стества сть  ѡбьще дно мате стьство ЙЕ Бог 77a 1 – 4 Разпознаването на тъждествеността протича в ума непосредствено от самия него:  раꙁѹмѣтъ ѫжьнааго вдѣнꙗ  раꙁѹмьнааго беспосрѣдꙗ самъ ѹмъ собоѭ, рекъше свомь дѣствомь ЙЕ Шест 229d 22 – 230a 1 Умът е енергия на душата, с чиято помощ без никакво разстояние схващаме природата на нещата: а ѹмъ дѣство стъ дѹш, нъ бръꙁо  беꙁъ нѣкакого растоꙗнꙗ прмлѧ вещьно стьство стньнꙑхъ ЙЕ Шест 231c 7 – 12 (Ø) Затова той има по-голям обхват от „най-виждащото“ сетиво – зрението: пакꙑ же ꙁрака ѹмъ скорѣ стъ  ꙗснѣ; раꙁѹмѣтъ небо, [] ꙁемлѭ, море,  же въ нхъ сѧ обрѣтатъ. сего рад ѹмъ  обраꙁъ бож сѧ ꙁоветъ ЙЕ Шест 42a 1 – 10 2. Управлява сетивата: лко бо око ꙁрьцанмь л ѹхо слꙑшанмь л ноꙁдр обѫханꙗ слоѭ л ѹста словесемь  ще же въкѹсомь л осѧꙁан дрьжанмь, акꙑ свомѹ владꙑцѣ  цѣсарю ѹмѹ когожьдо каьство сповѣдаѭтъ  раболѣпьно съкаꙁаѭтъ ЙЕ Шест 230b 4 – 18 (Ø) VI. психол. Разумна сила на душата ( λογικόν, τό ) . Това е ръководното начало в човека, което го отличава от животните. Умът е разумна и управляваща сила на безплътната душа: пакꙑ же отътѫдѹ ѹмъ, раꙁѹмьнаꙗ  дрьжавьнаꙗ сла бесплътьнꙑѩ дѹшѧ ЙЕ Шест 228b26 – 229c1 (Ø) Има две разновидности – съзерцателна и практическа: словесьнааго бо ѡво есть вдовьно, а дрѹгое дѣствьно (τοῦ γὰρ λογικοῦ τὸ μέν ἐστι θεωρητικόν, τὸ δὲ πρακτικόν) ЙЕ Бог 201a 2 – 4 ꙗко же дъвѣ тъѭ ловѣьскꙑѩ дѹшѧ слѣ рьствѣ сте, раꙁмꙑслъ ꙗвѣ же  ѹмъ ЙЕ Шест 231b 8 – 13 (Ø) Съзерцателната или умозрителна способност (вдовьно, τὸ θεωρητικόν) се нарича също ум (νοῦς) и премъдрост (σοφία):  ꙁовѹть вдовьнааго ѹмъ…  премѹдрость ЙЕ Бог 201a 8 – b 3 Тя дава разумно знание за съществуващите неща: вдовьно по ѹмѹ ꙗкоже сѹть сѹщьства (θεωρητικὸν μὲν τὸ κατανοοῦν, ὡς ἔχει τὰ ὄντα) ЙЕ Бог 201a 4 sq По природа са едно със словото. Различието им е в това, че субстрат на словото е въздухът: по стьству дно сы но сть подъложенымъ ЙЕ Бог 41b 5 sq Син. вдовьно, прѣмѫдрость Сем. гн. сѫщьство, стьство, ѧсть, сла, мꙑсльно, раꙁѹмъ, слово, мꙑсль